Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през Каменната ера, паметници от Античността и средновековна крепост. При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живяли римляни, готи, византийци и българи. Унищожен е от турците в 14 в. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали, в долина дълга 10 km и широка 3–4 km (ок. 300–370 m над м.р.), през която тече златосъдържащата Перперишка река. Перперикон се намира на дясния бряг на реката, над селото Горна Крепост. Площта му е около 12 кв. км., мегалитният комплекс, най-голямият на Балканския полуостров, има площ от 5 km². Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм.

Средно Общообразователно Училище с Природо-Математическа Насоченост "Отец Паисий" е СОУ с (присъединена) група в детска градина с общинско финансиране. Учебни смени: две смени Адрес: ул."Отец Паисий" No 12, Кърджали

Каменните гъби Село Бели пласт, близо до него се намира природният феномен, наречен Каменните гъби. Стоят досами пътя и ярко се открояват в есенния пейзаж с белотата си. Представляват хармонични скални откъслеци, чиято форма наподобява тази на гъбите - онези с белезникаво-розовите пънчета и зеленикави шапки. Височината на пънчетата и ширината на гуглите стига до 2.5 м, а самите образувания всъщност са туфи от вулканичен материал. Тук наистина е действал вулкан, но това е било по времето на палеогена. Преди това пък наоколо е било море. После морето се е отдръпнало и морското дъно е започнало да се издига нагоре. Долният розов пласт в подножието на гъбите е бил по-мек и по-податлив на въздействие на метеорологичните условия. А шапките им съдържат по-здрави минерали, затова и те са по-устойчиви. В момента гъбите са оградени с телена ограда, вход няма и всеки може спокойно да влезе до тях, да ги разгледа и да се снима. Каменната сватба Съвсем директен достъп д ...

Историята на Вишеград И така, докато приятелите ми тук прибавяха още и още спирки в моя пътешественически график, отнякъде се появи думата Вишеград. Разбира се, бях чувал това име, но го свързвах най-вече с т.нар. Вишеградска група (или четворка) - онова геополитическо обединение от 1991 г. между Полша, Чехия Словакия и Унгария за присъединяването им към Европейската общност, подписано в унгарския замък Вишеград. Впоследствие разбрах, че това име носят още квартал в Прага и село в Босна и Херцеговина, но за българска местност в Родопите не бях чувал. Когато се порових повече, попаднах на кратък клип, в който българският археолог Николай Овчаров разказва точно за това място и най-вече за крепостта Вишеград, известна още и като Хисар юстю (Горната крепост). Оказа се, че точно тази пролет започват нови, големи разкопки около останките от крепостта, които целят да се докаже предполагаемата й връзка с Четвъртия кръстоносен поход. Новата история на мястото започва с първото раз ...

„Студен кладенец“ е язовир, разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата между общините Кърджали и Крумовград. Със своите 27.8 km² площ той е 3-тият по големина язовир в България след „Мандра“ и „Искър“. Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г. Водосборната му област е 3707.5 km2 със среден годишен отток 1600 млн. m³. Бетонната язовирна стена е висока 67.5 m в най-високата си част, а дължината ѝ е 338 m. В основата си стената е широка 61 m, а в короната – 8 m. Водохранилището е с обем 387.772 млн. m³ при кота НВРВН и се простира общо на 29 km нагоре по течението. Главното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и напояване и производство на електроенергия чрез ...

Язовир Студен кладенец е третият по обем резервоар в България след язовир Искър и язовир Кърджали. Разположен е на река Арда и е създаден зад язовир Студен кладенец, на 30 км югоизточно от град Кърджали. Има още два язовира на Арда - язовир Кърджали на запад и язовир Ивайловград на изток.

Държавно ловно стопанство ЖЕНДА носи името на родопското село Женда и е разположено на 259км от столицата София и на около 100км от Летище Крумово, гр. Пловдив. Територията на стопанството е 16.118ха, релефът е ниско планински, пресечен и с множество долини. Средната надморска височина варира от 400 до 1 100м. Горите заемат 95% от цялата територия на района, като преобладават широколистните. В този регион успешно се ловува на благороден елен, глиган, лопатар, муфлон и сръндак. Популацията на муфлона е много добра с много добри трофейни заложби. Ловът на гонки тук е много добре организиран с гарантиран успех. Стопанството разполага с два ловни дома– ЖЕНДА и БОЛЯРЦИ, чието ниво е много високо. Те с намират в ловната територия и предлагат отлично обслужване. Всяка от стаите разполага със самостоятелен санитарен възел. Освен ловните емоции, районът предлага и други възможностти за отдих и почивка. Такива например са посещенията на резервата Женда, природни забележителности ...

Дяволският мост е мост на река Арда в Община Ардино, Област Кърджали. Намира се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино, близо до село Дядовци и недалеч от село Латинка. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина в пролом, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината – 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11 – 12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. Мостът е построен в началото на 16 век по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По нареждане на султан Селим I мостът е възстановен, за да продължат търго ...

Граничният контролно-пропускателен пункт Маказа – Нимфея между България и Гърция се намира в прохода Маказа (или Балкан тореси), в Източните Родопи между селата Лозенградци от българска и Еникьой (Нимфея) от гръцка страна. Граничният пункт е част от Паневропейски транспортен коридор № 9 Хелзинки – Дедеагач. Cтроителството продължава 12 години, след завършването му София и Атина се бяха споразумели пътят Кърджали – Гюмюрджина да бъде открит в края на 2011 година, но ГКПП официално е открит и отворен за движение на 9 септември 2013 година. През ГКПП Маказа – Нифея могат да преминават само леки автомобили и камиони с маса до 3.5 тона. Съществувалият след Първата световна война граничен пункт в прохода е затворен скоро след края на Втората световна война. Повторното му отваряне е договорено през 1995 година с подписването на българо-гръцко междуправителствено споразумение за изграждане на 3 нови гранични контролно-пропускателни пункта, включващо още и Гоце Делчев – Драма (ГКПП Ил ...