Църквата датира в края на X до началото на XI в. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, ходожествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността й са разкрити стенописи от началото на XII , XV-XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис.
Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от светци лечители- Св. Панталеймон и Св. Ермолай, Св. Дамян и Св. Козма, Св. Мина както и от светиците Св. Варвара, Св. Неделя, Св. Петка и Св. Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Николай. От XV-XVI в. са иконите на Св. Сава Сръбски и Св. Йоан Бабтийски. По голяма част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на XIX в.
В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис.