Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ девически православен манастир във Видинска епархия. Основан през 13 век. По време на османското робство многократно е разрушаван. Възстановен в края на 19 век. Има статут на отделно селище (с настоящ адрес). Храмовият му празник е на 11 май. Четвърти по големина в България.
От времето на Втората българска държава и царуването на Иван Асен II (1240 година) е основан манастир наречен Пустия. Манастирът е многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население.
През възраждането е възстановен от Александър Дамянов (йеромонах Антим) от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса "Свети Никола" и аязмото. От 1887 до 1890 е съградена и църквата "Св. равноапостоли Кирил и Методий". Архимандрит Антим - ктитор и игумен на манастира умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.
Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен в ...
Манастирът е основан преди заробването на България от Византия (ІХ век). След покоряването на Видинското царство от турците, са унищожени много храмове и епархийски манастири, между които е и Добридолския манастир.
В пълно запустение остава до 1610, след което е бил възобновен от преп. Пимен Зографски. След Чипровското въстание 1688 г. манастирът отново е бил разрушен. Последното разрушаване на манастира станало през 1828 г. по времето на Руско-Турската война.
На около 200-300 метра на юг от манастира се намира аязмо с лечебна вода, наречено на светиите Козма и Дамян. Празникът им е на 1 ноември.
Според преданията Брусарския манастир "Св. Архангел Михаил", е възникнал още в Римско време и е бил местен три пъти по различни причини. Първоначално е имал вида на землянка, по-късно възниква върху руините на монашеско средище от времето на Второто българско царство, а след падането на Видинското царство е ограбен и разрушен.
Mанастирът е възстановен към 1840г. от местното население начело със Стефан от Брусарци, Нейко, братята поп Димитър и монаха Агапий от Медковец и др. През 1852г. възобноваването на Светата обител е напълно завършено, избран е игумен и е открито килийно училище.
Понастоящем за Брусарския манастир е периодично действащ и за него се грижи единствено един свещенник от Брусарци. Много от красивите манастирски икони са ограбени и единствено прекрасните стенописи са останали, но и върху тях лошите атмосферни условия са оставили своят печат.
Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина на 300 м. надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км. от Монтана, на 30 км от Берковица и на 55 км западно от Враца.
На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи - ...
По сведения на Петър Богдан манастирът е построен през 10 век и в продължение на девет столетия е бил важно духовно и просветно средище и твърдина при нашествията на татари и маджари през 13 век, при падането под османско владичество през 14 век и нападенията на Михай Витязул през 16 век.
За периода на своето съществуване Чипровският манастир е разрушаван и възстановяван шест пъти: през 1412, 1688, 1806, 1828, 1837 и 1876 година. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира след потушеното Чипровско въстание, когато били унищожени както икони, църковни утвари и реликви, така и богатата библиотека от славянски и български книги, следствие от оживената духовна дейност в манастира пред 17 век. Тленни останки на въстанниците са съхранени в костницата в кулата.
След възстановяването си, манастирът установява връзки с руски православни манастири и получава в дар от император Павел I престолно евангелие с пищен сребърен обков, което днес се съхранява в Националния ист ...
Историческият музей в град Чипровци е създаден през 1988 г., като повод за неговото създаване е 300 годишнината от Чипровското въстание, но началото на музейната сбирка е още от 60-те години. Основната експозиция е в обновената сграда на старото училище, построено през 1886 г. с помощта на отец Милетий /от Чипровци, монах в Чипровския манастир/.
Експозиционната площ в основната сграда започва с археологически находки, чиято датировка обхваща дълъг хронологически период - от неолита до Късното средновековие. В петте зали на музейната експозиция са представени събития и процеси, открояващи Чипровци в общобългарското и/или световното историческо пространство:
Включен е в обектите на БТС под № 69
Етнографският музей в Берковица разполага с богата експозиция, която запознава с бита и обичаите на хората от Северозападна България и е включен в Стоте национални туристически обекта. Във фондохранилищата му се пазят хиляди уникати от сферата на художественото творчество и занаяти, както и народните обичаи.
Помещава се в Сърбинската къща - сграда, типичен представител на старата градска къща в Берковица.
В различните колекции на музея посетителите могат да видят експонати от берковска керамика, чипровски килими, каракачански костюми, градски рокли от 20-те години на ХІХ в. Представени са и характерните за региона занаяти - грънчарство, медникарство, свиларство (производство на коприна) и др.
Ком (2016 m) е връх в западната част на Стара планина, южно от Берковица. Известен е още като Голям Ком. Ком и разположените източно от него по-ниски върхове Среден и Малък Ком формират рид с приблизително разположение запад-изток, заоблено тревисто било, стръмен каменист северен склон и полегат тревист южен склон. Най-внушителната гледка е на север от върха — виждат се Берковица, Берковското поле и отдалечените на 30 километра Монтана и язовир Огоста.
