Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски”, известен още като Оряховски или Мрачки е недействащ манастир.
Първите сведения за Пещерския манастир се намират в известната Мрачка грамота от 1348г. (съхранявана днес в Хилендарския манастир в Света гора) на българския цар Иван Александър, с която той дарява манастира. По време на турското робство обителта запустява.
Около 1840г. Пещерският манастир е обновен, а сред ктиторите са монахът Симеон и сина му. Тогава е изписана и църквата от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) при оттеглянето си, османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир.
Големобучинският манастир „Възнесение Господне“ е български манастир, който се намира на около 1 км от с. Големо Бучино, в южното подножие на планината Люлин. Състои се от еднокорабна, едноапсидна черква и малка жилищна сграда.
Манастирът е основан е през 18 век. Бил е унищожен и отново е възстановен през 19 век. Открити са останки от антична сграда.
В момента манастира е периодично действащ.
Вискярски манастир „Св.св.Павел и Петър“ се намира в югоизточната част на планина Вискяр, на 3 километра от село Расник, Област Перник. До манастира се стига по отклонението за с. Расник на пътя Перник - Брезник. Стръмен черен път свързва северния край на селото с манастира, до който се достига за около половин час.
Вискярският манастир в момента е изоставен, наоколо няма никакви други постройки, а от него е запазена малката манастирска църквичка Св. св. Петър и Павел (Вискярски). Тя е реставрирана само отвън.
Велиновският манастир е основан през през 14в., от когато са открити останки от църква и жилищни постройки.
Преданието разказва как Велико Ивков и монах Мисаил се заселили в обителта и там прекарали живота си.
Днес Велиновският манастир е запустял и се нуждае от сериозен ремонт. През 1979г. стенописите на църквата са свалени и са преместени в Историческия музей в Перник.
Днес Велиновският манастир е изоставен, а от някогашния комплекс са запазени църквата и две сгради. Храмът е еднокорабна, едноапсидна сграда с полуцилиндричен свод и вероятно датира от ранните векове на османското владичество. По-късно църквата е преустроена и е разширена западната й страна. От стенописите в нея, са запазени изображения само от олтарната част и южната страна. Това са образи на светците-архиереи Василий Велики, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски и сцени от христологическия цикъл, като "Рождество", "Кръщение", "Възкресението на Лазар", "Влизане в Йерусалим", "Изцеляване на слепия" и най-прочути ...
Билинският манастир „Свети Архангел Михаил“ е разположен е в подножието на рида Црънча от Завалска планина, на километър североизточно от село Билинци и на 8 км северозападно от Брезник.
Манастирът е основан през 16 век, а е възобновен през 19 век (1855). През 17 и 18 век манастирът има голямо културно влияние и връзки с руски и атонски манастири, а в края на 18 век в него е открито килийно училище.
Представлява комплекс от черква и изоставени жилищни и стопански сгради. Църквата, с размери 13,20 х 3,90 х 4,25 м, е еднокорабна едноапсидна, безкуполна с притвор, слят с централната част и с един вход – от север. Запазени са ценни стенописи от 17 век.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем действа периодично.
Датата на основаването на Жаблянския манастир "Св. Йоан Предтеча" не е известна, но по време на турското робство е бил разрушен.
По-късно през 18в. Светата обител е възстановена и е открито килийно училище. От 1879г. до смъртта си през 1881г. игумен на манастира е видният педагог и деец на църковно - националните борби Аверкий Попстоянов.
В днешно време Жаблянският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от трикорабна, триапсидна и еднокуполна църква (построена през 1884г.), жилищни и стопански сгради.
Манастирът е основан през 11 век. Състои се от църква, камбанария и две сгради. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси.
Най-забележителна е най-старата постройка на манастира: църквата, която е паметник на културата. В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура.
Храмът датира от самото основаване на манастира през 11 век и представлява просто кубообразно помещение с размери: дължина 9,18 м; ширина 8,71 м; височина 7 метра (11,20 с купола). Изградена е с добре издялани бигорни блокчета съединени с хоросанова спойка.
Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на 11 век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 14 век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндр ...
Основан е през 17-18 век и е възобновен през 2001 г. и сега е действащ. Манастира няма запазени стари основи, изграден е върху предполагаемото място на стария манастир.
Единственото което е останало от стария е иконата на "Св.ап.Петър и Павел", която е била на олтарната част датираща от 17 век, сега е разположена в църквата намираща се в двора на манастира.
В двора на манастира има два параклиса, църква и жилищна сграда, в която се помещава игумена на манастира. От 2006 г. игумен на манастира е отец Ефрем.
Манастирът "Архангел Михаил" е разположен сред дивната трънска природа, до Трънското ждрело. Той е сред малкото средновековни паметници, съхранение до днес. До Трънския манастир се стига лесно от гр. Трън, като се тръгне на север по поречието на р. Ерма.
Църквата е малка има кръстообразна форма с две високи кубета. Може да се причисли към църквите, останали от най-стари времена, макар да е била унищожавана многократно. Тъй като много надписите в манастира и старите книги са били унищожени, днес е трудно да се проследи цялата историят на манастира.
За начало за съществуването на този манастир може да се приеме годината, посочена от Константин Иречек в книгата му "Пътувания из България", в която той ни съобщава за красотата на храма и за надписите, като цитира един от тях, който е стоял над входната врата на църквата и сега липсва: „Църквата "Архистратига Михаила" се изографиса по поръка на настоятелите кир Войхна от Рани луг и кир Костадина от Туроковци - 1643 г.“
Несъмнено ис ...
Дивотинският манастир „Света Троица“ е български православен манастир.Намира се в Люлин планина, в землището на пернишкото село Дивотино, и на около 2 км югозападно от квартал Михайлово на Банкя.Манастирът е основан през 10 век, а е възобновен през 19 век (1875 г.).
Понастоящем е постоянно действащ, мъжки.Състои се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата, с размери 16 х 8 м, е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и един купол, разположен върху висок барабан. В нея се съхранява икона на Св. Богородица, смятана за чудотворна.Манастирът е със статут на паметник на културата.
Разположен в западните склонове на планината Витоша, на около 1 км североизточно от село Кладница. Основан е през 13 век, а по време на турското робство е разрушен. Възобновен е през 19 век (1841 г.) от дядо Спас от село Мърчаево и понастоящем е постоянно действащ.
Манастирската обител представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е малка еднокорабна, едноапсидна сграда, с две конхи, без купол и е построена през 1841 г., а вътрешният ѝ притвор – през 1866 г. До западната фасада е долепен портик, изпълняващ ролята на открит притвор. Черквата е изографисана през 1883 г. Включва сцени на митарства, Св. Троица във вид на Тримурти и др.
В Кладнишкия манастир не се предлага настаняване, но в близката хижа "Селимица" (на 3 км) се предлага храна и спане.
Намира се на около 18 километра югозападно от град Брезник и на 5 километра от село Гигинци, в полите на връх Китка в планината Църна гора. Манастирът се намира на 1000 m надморска височина и до него се стига по 5 km каменист път.
Според местни предания Църногорският манастир е съществувал по време на Второто българско царство. През периода на османското владичество неколкократно е бил разрушаван и възстановяван. В началото на XIX век манастирът е бил възстановен, както твърдят преданията, от светогорски монаси, открили заровено аязмо с лековита вода.
В манастира е запазен надпис от 1814 година, в който се споменава кърджалийския главатар Кара Фейзи. Стенописите от края на XIX век са интересни с рисунките на местни ктитори, в които е предадена детайлно брезнишката носия от това време.
