Крепост Димум, Белене
Останките от римския военен кастел Димум се намират в северния край на град Белене.
Още по времето на император Октавиан Август крепостта е била най-североизтoчната точка и граница на Римската провинция Мизия.
Известна е и като митница Димум. Тук е била входната търговска врата за региона (I-IV век).
При разкопки през 1989 г. е изследвана част от укрепителната система на кастела, от който е разкрит запазен участък от около 60 метра. През 1990 г. е открита южната кула на западната крепостна порта.
Цялата северна страна и северозападният ъгъл на крепостта са отнесени от водите на Дунав. Рибари твърдят, че останките се забелязват под водата.
След реставрацията Димум е много приятно място на брега на реката.Наблизо е дирекцията на природен парк "Персина".
Регионалният исторически музей в Плевен е един от музеите в страната с най-богата експозиция, общият му фонд се състои от над 180 000 музейни ценности, документални и веществени свидетелства за историческата, материалната и духовната култура, образци от живата и неживата природа, които са неделима част от националното културно-историческо наследство.
Сградата, в която се помещава музея е изключително впечатляваща - строена е по проект на италиански архитект. Експозицията е разположена в 24 зали с над 5000 музейни ценности в пет раздела – Археология, Османско владичество и Възраждане, Етнография, Нова и най-нова история и Природа.
Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е изградена е през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен от османско владичество. Паметникът се издига на самото бойно поле, в Скобелевия парк-музей в югозападните покрайнини на града. Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война от 1877-1878 г.
Сградата на паметника (1) е изградена и довършена за 11 месеца. Тя е с форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена опасват цялата сграда и символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града.
Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорамна, диорамна и заключителна. В уводната зала шест живописни платна с размери 4 на 3,60 метра отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г.
Панорамната зала (2) е с диаметър 40 м. По стената й е монтирано панорамното платно, дълго 115 м и широко 15 м, което илюстрира драматичните събити ...