Джумая джамия е главният мюсюлмански храм в Пловдив. Джамията е с размери 40 на 30 метра и е разположена в центъра на днешната пешеходна зона, западно от Стария град. Наричали я и Мурадие в чест на владетеля. Джамията е издигната на мястото на катедралната пловдивска църква „Света Петка Търновска“ скоро след завладяването на града от османската армия (1363-64 г.). По времето на султан Мурад ІІ (1421-1451) старата сграда била съборена и на нейно място издигната днешната джамия, наречена Улу Джумая джамия – главна петъчна джамия.
Джумаята е една от най-старите османски култови постройки на Балканите. Тя е и сред най-големите – внушителна правоъгълна сграда, чийто салон има размери 33 на 27 метра. Градежът й показва влиянието на византийската и старобългарската архитектурна техника - два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък.
За разлика от по-късните еднокуполни джамии, Джумая е от т.нар. многокуполни. Куполите са девет на брой и са покрити с оловни листове. В север ...
Кръстов връх се намира в Родопите. Хората вярват, че именно на това място се намира една от точките на света, където "Господ слиза при земните хора" територията на община Лъки, на 6 км от село Борово, и се състои от манастирски комплекс с църквата "Покров на Пресвета Богородица", църквата "Света Троица", комплекса "12-те Апостоли", състоящ се от параклиси от двете страни на пътеката към Кръста с разпятието.
Според легендата, на този връх се е издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. През последните години сред православните християни Светата обител придобива широка известност като християнска светиня и място за поклонение. Тази местност е висока 1545 м. и представлява кръгла поляна, заобиколена от гъсти букови гори.
Името си местността е получила от легендата, че именно там, преди векове, е заровена частица от самия Кръст Господен, което е причината за много целебни чудеса. Разказвайки помежду си за излекувани от тежки болести, хората очакваха чудот ...
Епископската базилика на Филипопол е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. На 20 януари 2018 г. тя е включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Обектът е открит в Пловдив по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Общата дължина на базиликата е 82,80 м., а ширината й е 36 м., което я прави най-голямата раннохристиянска базиликална сграда от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите.
Базиликата има впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Базиликата е имала пет входа - три на централния кораб и по един вход на страничните кораби /севере ...
"Свети Георги Победоносец" е православна църква в град Пловдив. Сградата впечатлява с оригиналната си архитектура в класически стил.
Първоначалното изграждане на този исторически православен храм – първият български в Пловдив - е свързано с борбата за национално самосъзнание и за самостоятелна българска църква, особено активна през 40-те години на XIX в. Най-дейни са българите, населяващи плътно западния крайбрежен пловдивски квартал „Мараша“, които още през 1846 г. се обединяват от идеята за изграждане на български храм в тази чисто българска махала.
Храмът "Св. Георги Победоносец" е осветен през 1848 г. Той изграден на съвсем ново място в Пловдив, в нарушение на дотогавашните изисквания на османските административни власти, които разрешавали строеж само на мястото на по - стари храмове. Отваря врати и българското училище при църквата.
В него за пръв път след Освобождението е отслужена панихида в памет на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.
А на 6 септемвр ...
„Свети Архангел Михаил“ е християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм на квартал Секирово (Балтаджии).
В енорията са родени католическите епископи Винкенти Пеев, Иван Романов, Симеон Коков, и Георги Йовчев. Затова някога село Секирово е било наричано „владишкото село“.
След Освобождението на България много жителите на селото, които са работели по турските чифлици, се прибират да живеят постоянно в селото. Появява се необходимост от по-голяма църква.Така на 8 май 1887 г. е поставен първият ѝ камък.
Чирпанското земетресение през април 1928 разрушава храмовете в пловдивските католически села. След земетресението от "Свети Архангел Михаил" остават непокътнати само статуите от олтара и кръстът с Исус Христос.
Строежът на новата църква започва през 1930 г. заедно с храмовете на съседните католически села – "Пресвето Сърце Исусово" в Калъчлии и "Непорочно Зачатие Богородично" в А ...
Възрожденската църква "Св. св. апостоли Петър и Павел", която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия хълм Трапето и в непосредствена близост до Сопотския девически манастир (метоха).
Тя е типичен пример на проявление възрожденските стремления на будните по онова време жители на подбалканския градец Сопот. През Възраждането градчето изживява стопански и културен разцвет. Неговите църкви и манастири стават културни и книжовни средища на зараждащата се интелигенция. Развилите се миграционни процеси, довеждат до бързото нарастване на населението (към средата на XIX век населението на Сопот е около 8000 души, а в него има 2 манастира и 4 църкви).
През 1850 г. южно от нея, в черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище – т.нар. "Радиното училище", което се смята за приемник на килийното училище в съседния метох. То е открито с помощта на големия сопотски родолюбец Кирил Нектариев. Вероятно същият Кирил Не ...
„Свети Константин и Елена“ е православна църква в град Пловдив.
Построена е през 1832 година на мястото на по-стара църква от майстор Петко Боз и е богато украсена от Захарий Зограф, Димитър Зограф, Атанас Гюдженов, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски и Иван Пашкула.
Уникалният иконостас в църквата е изработен от българския майстор Йоан Паскулис от Мецово и е по "Виенски образец". Иконите в църквата са дело на различни автори, сред които Захари Зограф и брат му Димитър ("Св. Св. Константин и Елена", "Св. Богородица с младенеца", "Иисус Христос Вседържител", "Св. Йоан Кръстител") .
През вековете църквата е съхранила много ценни творби на средновековната църковна живопис. Една от тях е малката чудотворна икона на Св. Св. Константин и Елена. Местните хора разказват редица легенди за чудотворното й влияние.
Църквата Св.Св.Константин и Елена е включена сред 100-те Национални туриситчески обекта на България и е най-посещаваният от туристи православен храм в Пловдив.