Държавно ловно стопанство КАРАКУЗ е разположено в Дунавската равнина, в хълмистия район на Южна Добруджа и северните склонове на намиращите се в близост ниски планини. Разстоянието от столицата София е 450км, а от Летище Варна е само 130км.
Ловната територия е 19 388ха. По-голямата част от нея е равнинно-хълмиста, стигаща до северните склонове на планината. Горите в района са смесени и обширни, като са разделени от обработваеми земи. Основните растителни видове, които представляват естествената растителност тук са дъб и липа. Най-важните за района видове дивеч са благороден елен, сръндак и глиган от едрия дивеч.
Представителите на дребния дивеч са заек, бекас, дива гъска, патица, фазан, гълъб и пъдпъдък. В района има и много видове хищници – лисица, чакал, дива котка, вълк. Трофеите от благороден елен, сръндак и дива котка, отсреляни в района на „КАРАКУЗ“ са си спечелии световна слава. Световният рекорд за трофей от благороден елен е 273.6 СІС точки е бил регистриран тук през ...
Музеят на дунавския риболов е създаден през 1974г. и е тясно свързан с поминъка на града и с рибарската махала, която е архитектурен резерват. Някога в града е имало много лодкарски работилници, рибари и лодки, а във всяка къща е имало кандило с иконата на Св. Никола.
Възрожденският стил на къщите се дължи на факта, че махалата се е обособила през този период, а липсата на двор е характерна черта на къщите на рибарите.
В музея на риболова са изложени много приспособления, съоръжения други специфични предмети от бита на местните рибари и строители на лодки. В сградата има 7 зали, в които в хронологичен ред са подредени различните експонати (куки мрежи, харпуни, въдици, тежести, ножове и т.н.). Изложени са снимки и документи, както и експозиция специално посветена на лодкостроенето.
Мемориалният комплекс "Военна гробница - 1916 г." е сред Стоте национални туристически обекта. Когато след Междусъюзническата война Румъния напада България и Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния, България не отстъпва и отвоюва своите територии през 1916 г. в Тутраканската битка. В сражението умират 8000 войници, от които 1764 български. В мемориала са положени костите на български, румънски и други войници, изградена е и църква.
„Срѐбърна“ е поддържан биосферен резерват разположен край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.
През 1975 г. Сребърна е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО.
Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени вида животни и растения съгласно Европейския червен списък на глобално застрашените животни и растения и 149 вида съгласно Червената книга на България. Езерото е един от най-ценните и известни и в чужбина защи ...
Меджиди табия е крепост намираща се южно от Силистра, част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853 - 1856) и Руско-турската война от 1877-1878 г. Тя е най-добре запазеното от шестте съоръжения в системата.
Крепостта е градена през периода 1841-1853г. По време на строежа, през 1847г. крепостта е посетена от султан Абдул Меджиди, който проявил голям интерес към нея.
Крепостната стена има формата на неправилен петоъгълник и достига на височина до 8 метра. Около нея имало ров, пълен с вода. Към една от стените е прикрепена цитадела с полукръгла форма (казармените помещения). В полукръг около нея е издигнат земен насип с оформени гнезда за оръдията.
Част е от Стоте национални туристически обекта.
Регионалният исторически музей в Силистра съхранява историята на Силистра от древността до съвремието. В него са изложени уникални паметници на римската и средновековната българска култура, които имат както национално, така и световно значение. Той има археологическа и етнографска експозиция.
Сградата на музея е построена между 1923–1924 г. като клон на Румънската национална банка в града, който по това време е завладян от Румъния. От 1990 г. в нея се помещава Археологическата експозиция на Историческия музей.
Тя е разположена в градина с лапидариум, на площ от 400 кв.м. Основният ѝ фонд съдържа 41952 инвентарни единици, а спомагателният — 18721 инвентарни единици. Сбирката представя паметници от праисторическата, античната и средновековната епохи.
Етнографската колекция на музея е разположена на площ от 300 кв.м. Тя съдържа оръдия на труда, костюми, кукерски маски и ритуални предмети, разкриващи бита и културата на добруджанската етнографска група, живяла в Силистренско ...