Средно Общообразователно Училище "Никола Йонков Вапцаров" е СОУ (І - ХІІ клас) с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна
Адрес: ул."Хр. Ботев" No 39, Борино
Оздравително Средно Общообразователно Училище "Никола Йонков Вапцаров" е оздравително с държавно финансиране. Учебни смени: една смяна - само сутрин
Адрес: с. Петково, Община Смолян
Професионална Гимназия по Туризъм е професионална гимназия с държавно финансиране. Учебни смени: една смяна - само сутрин
Адрес: кв.Устово,ул."Бор" No 3, Смолян
Професионална Гимназия по Строителство "Никола Вапцаров" е професионална гимназия с държавно финансиране. Учебни смени: една смяна - само сутрин
Адрес: ул."Бр. Шукеров" No 19, Смолян
Професионална Гимназия Потехника и Технологии "Христо Ботев" е професионална гимназия с държавно финансиране. Учебни смени: една смяна
Адрес: ул.Тракия No 13, Смолян
Средно Общообразователно Училище "Отец Паисий" е СОУ (І - ХІІ клас) с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна
Адрес: ул.ДИЧО ПЕТРОВ No 1, Смолян
Професионална Гимназия "Васил Левски" е професионална гимназия с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна - целодневно.
Адрес: ул."Кап.Петко войвода" No 3, Доспат
Професионална Гимназия по Селско и Горско Стопанство "Никола Йонков Вапцаров" е професионална гимназия с държавно финансиране. Учебни смени: една смяна - само сутрин
Адрес: ул."Беломорска" No 3, Чепеларе
Средно Общообразователно Училище "Васил Дечев" е СОУ (І - ХІІ клас) с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна - целодневно
Адрес: "Беломорска" 46, Чепеларе
Професионална Гимназия "Васил Димитров" е професионална гимназия с държавно финансиране. Учебни смени: една смяна - само сутрин.
Адрес: ул."Перелик" 3, Мадан
Професионална Гимназия по Електротехника "Александър Степанович Попов" е професионална гимназия с държавно финансиране. Учебни смени: една смяна.
Адрес: ул."Васил Левски" No 2, Девин
Гимназия с Преподаване на Чужди Езици "Иван Вазов" е профилирана гимназия с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна - само сутрин.
Адрес: бул.България 22, Смолян
Природоматематическа Гимназия "Васил Левски" е профилирана гимназия с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна - само сутрин
Адрес: ул."Никола Филипов" No 2, Смолян
Професионална Гимназия по Икономика "Карл Маркс" е професионална гимназия с държавно финансиране. Учебни смени: една смяна - само сутрин.
Адрес: ул."Елица" No 1, Смолян
Oснован е XII-XIII в., а сега е периодично действащ. Няколко пъти е горял и отново е бил възстановяван от родопчани.
В тежките години на османското иго Кральов камък бил маяк на надеждата за жителите на тази част ва Родопите, символ на непокорство и безстрашие, на справедливост и възмездие. Тук е било хайдушкото скривалище на смелия Кральо войвода, чиято дружина всявала страх у поробителите, била опора на планинците, на българщината.
През бурните и паметни събития на октомври 1912 г. тук се е разположил щабът на 21 пехотен Средногорски полк. Командирът на полка на това място взема решение за защита на завоюваната свобода в Родопския край. Тук се е играло известното войнишко хоро преди боя. Събитията са отредили бойните действия около манастира да се наричат "Родопската Шипка".
В гр. Смолян вече тридесет години функционира един уникален по своята същност и предназначение обект - Планетариум. През годините той се е утвърдил като аткрактивен туристически обект в града. Планетариум в гр. Смолян се посещава не само от български, но и от чуждестранни туристи.
Сградата на планетариума е с много красива и оригинална архитектура. Оборудван е със съвременна техника, производство на заводите "Карл Цайс Йена". Към планетариума е изградена и малка обсерватория, оборудвана с няколко телескопа, като най-големият от тях е с диаметър 15 см., с който при ясно небе, посетителите могат да наблюдават Слънцето. На астраномическата площадка в двора на планетариума действа изключително прецизния Слънчев часовник, който е още една туристическа атракция.
"Сърцето" на планетариума е кръглата звездна зала с диаметър 15 м и 150 места. В залата се представят звездни спектакли /сеанси/. Сеансите са повече от 70. Продължителността им е 35 - 40 минути.
Вкл. е под № 83а в списъка н ...
Създадената през 1984 г. кристална зала „Родопски кристал” е една от най- големите забележителности на Мадан. В нея могат да се видят близо 600 експоната от минерални и кристални образци, добити от рудниците в региона. Експонатите
впечатляват с уникалните си форми и отблясъци. Едно изключително богатство, накарало американски сенатор, минал по тия земи да каже: Що ви е рудодобив. Ако имам това, ще продавам само кристалите. Най-големият кристал е с размери 60 на 60 см.
Кристалната зала е член е на Международната асоциация на минераложките музеи.
Вкл.е в каталога на 100-те обекта под №87а
Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.
Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста.
Големият е широк около 15 м в по-широките части, дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак ...
Шаренка е малка пещера-рудник на 2 км от град Мадан. Намира се в мраморни скали. Пещерата е облагородена през 2008 г. по съвместен проект между общините Мадан и Керамоти. Превърната е в музей с 10 восъчни фигури в естествен размер. В района са изградени и няколко екопътеки по същия проект.
Включена е под № 87а на 100-национални туристически обекти.
Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело.
Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска.
Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 - 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м. . В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера - Харамийската пещера.
Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в хижа „Триградски скали“.
Дължината на пролома е около 10 km. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът в Родопите и привлича посещението на много туристи. Ждрелото се извисява величествено над Буйновска река близо до село Тешел. Реката прорязва варовитите скали, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок“. Жителите на съседното село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им.
Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г.
В близост до буйновското ждрело се намира Ягодинската пещера, известна с красивите си пещерни форми.
Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в Ягодинска пещера.
Проучванията на пещерата започват през 1963 от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години.
На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище - местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид.
Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници). Останките датират от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.). Тази част от пещерата може да се разгледа за време от 20 минути, с беседа и отделна такса.
Със своите 10500 метра Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото ...
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега - изход), наподобяващ дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски".
В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м о ...
Пещера Ухловица се намира на 1040 метра надморска височина, на 3 км. североизточно от село Могилица, в крайграничната зона в западната част на Родопския горски масив. Тя е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания. Впечатляваща е с каскадите на пещерните си езера. Температурата в нея е 10-11 градуса през цялата година.
Пещерата е частично благоустроена.
Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.
Широ̀ка лъ̀ка е село в Южна България. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“. Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.
Една от местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на пресвета св. Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г.
Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. Широка Лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. Доказателство за това е създ ...
Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградската община. Идеята за създаването му е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация.
Това е първият в България и засега единствен частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост.
Етнографският ареален комплекс е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Регионалният исторически музей в Смолян е създаден през 1935 г. Той е най-старият и най-големият в Средните Родопи и е част от Стоте национални туристически обекта.
В музейната експозиция на площ от 2000 кв. м. са изложени предмети от археологията, историята, бита и културата на родопчани, оригинални произведения на изкуството с културно-историческо значение. Най-ранните предмети са преди средния палеолит (100 000 — 70 000 г. пр. Хр.). Музеят има и богат фотоархив от негативи, позитиви и дигитални изображения, както и ордени и медали, представящи наградната система на България — дарение от полк. Райчо Харбалиев.
В музея може да се види с много детайли типичната древна традиция на българите — кукерството.
Постоянната експозиция „Културно-историческото наследство от древността до наши дни“ е представена в два раздела: археология, включваща „Праистория“, „Траки“ и „Средновековие“, и етнография с експозиции „Обреден реквизит“, „Традиционни родопски занаяти: ковачество, медникарс ...