Паметникът на свободата (Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола. Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от държавния глава цар Борис III. Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др. Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под ...

Мегалитът над село Бузовград е може би най-древният от известните обекти в Долината на тракийските владетели. Представлява древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха и практически не се намира в Казанлъшката котловина. Разположен е по северните склонове на Сърнена Средна гора в близост до село Бузовград, община Казанлък. Мегалитът представлява скална група, в която чрез изсичане е обособен отвор наречен Слънчевата врата с височина около 1,80 m. Изграден е така, че Слънцето попада в „прозореца“ при залез. В района на мегалита е разпръснат част от праха на починалия през 2006 г. траколог Александър Фол. В близост до Слънчевата врата се намира друго скално образувание наречено „Бащин камък“, предполага се че има и некропол, а на няколкостотин метра се намира и ранновизантийска крепост.

Сашовата могила е разположена на 4 km западно от град Шипка. На 24 август 1995 г. в могилата е открита неограбена тракийска гробница по време на редовни археологически разкопки под ръководството на Георги Китов. Плана и пространственото оформление свидетелстват за съчетаване на различни строителни традиции, които се отнасят към втората половина на 4 век пр. Хр. или началото на 3 век пр. Хр., а археологическият материал позволява погребението в камерата да се отнесе към първата половина на ІІ век пр. Хр. Състои се от коридор и две камери, с вход на югоизток. Коридорът е изграден от речни и ломени камъни, с два строителни периода. Първата камера е правоъгълна по план. Стените и покривът са изградени от добре обработени бели, черни, червени и зелени варовикови и гранитни блокове. Покривът е на три нива. Подът е от утъпкана почва. Централната камера е разположена напречно на осевата линия, има правоъгълна форма и полуцилиндрично покритие. Засводяването започва след петия ред. Вляво от ...

Храмът в могилата Шушманец се намира в непосредствена близост до Грифони и Хелвеция и е разкрит на 28 август 1996 г. благодарение на финансовата помощ от фондация Хелвеция. Датира се от ІV век пр. Хр. като храм и използвана поне 150 години. Уникален е с това, че е единственият открит тракийски храм с колони и в преддверието, и в камерата. Състои се от коридор, фасада, преддверие и кръгла камера. Изграден е в предварително натрупан могилен насип. Стените на коридора са изградени от речни и ломени камъни и имат два етапа на изграждане. Фасадата е оформена от идеално обработени гранитни блокове подредени в 10 реда. Някога е имала фронтон, за чието съществуване свидетелства намереният при разкопките антефикс във формата на полупалмета. В самата фасада чрез дъговидно изрязване на вътрешната страна на блоковете е оформена арката на преддверието. То е с правоъгълен план, като в централната част е поставена каменна колона изпълнена в йонийски стил. При разкопките върху пода на това пом ...

Гробницата е открита на 18 август 1996 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на Георги Китов и се датира от 5 и началото на 4 век пр. Хр. Намира се на половин километър югоизточно от град Шипка в близост до могила Хелвеция. Смята се, че е изграден през V век пр. Хр., след което тук е извършено погребение на знатен тракиец. Съоръжението е ограбено още в древността, като при разкопките са намерени две златни мъниста и нехарактерни фрагменти от сребро и бронз. Храмът е наречен с името на митично същество приличащо на лъв с орлова глава от откривателите си заради изобразените над входа на преддверието фигури, които приличат на глави на грифони. Градежът от каменни блокове е най-добре изпълненият куполен строеж от тази епоха. Състои се от дълъг коридор и две камери. Има представителна фасада и фалшив релефен фронтон, разположен над входа за първата камера. Фасадата е обърната на югоизток, страничните и краища са скрити от допълнително прилепените към нея стран ...

Откритото в могила Хелвеция представлява подмогилен храм от V–IV век пр. Хр. Гробницата е открита на 28 юли 1996 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на Георги Китов. Наречена е в чест на фондацията спонсор на проучването. Разположена на 0,5 km югоизточно от град Шипка. Гробницата се състои от дълъг и широк коридор, преддверие и правоъгълна камера. Дромосът е изграден от различни по големина ломени и обработени камъни на кална спойка и опира на фуга към фасадата. Подът му, както и подовете на двете помещения са покрити с дебела варова замазка, чието ниво е с чувствителен наклон към изхода на югоизток. Преддверието и камерата са изцяло и отлично запазени, като имат общо пространствено решение и еднакъв градеж – големи, добре обработени блокове, споени със залети с олово железни скоби. Стените са измазани с дебела варова мазилка имитираща каменен градеж чрез дълбоки хоризонтални и вертикални бразди. Измазването маркира поне два строителни периода. ...

Храмът в могилата Голяма Арсеналка е от края на 5 и началото на 4 век пр. Хр. и се намира на 2 km югозападно от гр. Шипка в посока Шейново. Гробницата е открита след предварително извършени геофизични изследвания, на 31 август 1995 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на Георги Китов. Гробницата е ограбена още в древността. Гробницата се състои от фасада и две камери, с вход на юг. Фасадата е изградена от осем реда обработени гранитни блокове. Входът е бил снабден с двукрила каменна врата. Първата камера е правоъгълна, също изградена от гранитни блокове. Подът е от утъпкана почва, покривът е двускатен. В централната кръгла камера закуполяването започва от втори ред. Стените са изградени от 11 реда блокове. Куполът завършва с хоризонтален ключов камък. Подът е настлан с 28 каменни плочи, подредени в три концентрични пояса около кръгъл каменен блок. Входът към камерата е бил снабден с двукрила каменна врата касетирана от вътрешната страна. Срещу входа ...

На 21 септември 2004 г. при разкопки на екипа на ТЕМП на могилата Голяма Косматка е открит внушителен храм от втората половина на V век пр. Хр. Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V век пр. Хр. Вероятно през втората половина на века е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения – правоъгълно с двускатно покритие, кръгло с куполно покритие и саркофагоподобна камера изработена от гранитен блок с тегло 60 тона. В началото на ІІІ век пр. Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, а в първата камера е извършено жертвоприношение на кон. Така сградата променя функцията си, превръщайки се в гробница. Към фасадата е доизграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция. При затварянето на съоръжението той е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 m южно от входа е положена глава от бронзова статуя – вероятно портретно изображение на погребания траки ...

На 19 август 2004 г. югоизточно от град Шипка в посока Крън в могилата Светица е разкрит зидан гроб, в който е извършено погребение на представител на тракийската аристокрация от втората половина на V век пр. Хр. В гроба са намерени част от костите на скелета в анатомичен ред, но други липсват, което е причина изследователите да предполагат, че погребаният е последовател на Орфей. Положен е с пълен комплект въоръжение – биметална броня, два меча, върхове за копия и стрели. Като гробни дарове са поставени сребърна чаша, бронзова хидрия, два червенофигурни съда изработени вероятно в Атина, две глинени амфори. Според откритавелите датирането на гробницата и пищното погребение говорят, че вероятно е погребан цар Терес I, който успява да обедини държавата на одрисите и да постави началото на една силна държава. Безспорно най-впечатляващият предмет от погребалния инвентар е златната маска, която е била положена върху лицето на починалия. Изработена е от масивна златна пластина, с тег ...

Под Сарафовата могила на 27 септември 1995 г. е разкрит подмогилен храм от ІV-ІІІ век пр. Хр. Разположена на 7 km южно от град Шипка. Гробницата е открита на 27 септември 1995 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на ст.н.с. д-р Г. Китов. Често се нарича и с името „Крън 2“ за да се отдиференцира от разкритата в близост през 1965 г. друга надгробва могила. Гробницата е ограбена в древността. Състои се от коридор и две правоъгълни камери. Коридорът е изграден от каменни блокове, покрити с оцветена варова мазилка. Имал е двускатен таван покрит с керемиди, който е рухнал и затрупал принесения в жертва на пода кон. Фасадата на гробницата също покрита с цветни хоризонтални пояси. Двете камери са изградени от тухли, подовете са от варова замазка, а стените са покрити с дебел пласт щукатура, върху който са оформени цветни пояси в бяло, червено и черно. Страничните стени се стесняват постепенно и завършват оформяйки островърха арка. Контурите на общите обеми с ...

Могилата Оструша се намира в близост до град Шипка и е разкопана през 1993 г. от екипа на Георги Китов. На 13 април 1993 г. е открит и известния днес гробищно-култов комплекс. Изградена е като храм на бога на безсмъртието Сабазий. Има 6 помещения разположени на площ от 100 m². Едно от помещенията представлява саркофагоподобна камера. Пред комплекса е разкрито ритуално струпване на множество натрошени керамични съдове и архитектурни детайли. Разграничават се три периода на ползване на съоръжението. Първият е около средата на ІV век пр. Хр., когато върху стереобат от големи каменни плочи е монтирана монолитна камера с погребално ложе и стенописи по тавана. Последният е бил с касетъчна конструкция на три нива. Всички полета са били изпълнени със стенописи в синьо, червено, жълто и зелено. Централният кръг е бил покрит със златен варак, останалите полета са стенописвани със сцени с човешки и животински изображения, както и растителни и геометрични орнаменти. По–късно ...

През лятото на 1965 година, на около 3 km западно от Мъглиж, във връзка със строителството на промишлен обект е разкопана тракийска надгробна могила. Тя е била част от голям могилен некропол, разположен върху сравнително голяма площ близо до южните склонове на Стара планина. Проучена е през лятото на 1965 г. от проф. Людмил Гетов. Състои се от малко преддверие, фланкирано от двете страни с по едно правоъгълно помещение, дълъг двуделен коридор (дромос), две правоъгълни отделения и гробна камера. Гробната камера и конструктивно свързаното с нея второ отделение са изградени от тухли, а останалите помещения – от различни по размери ломени камъни, споени с калов разтвор. Докато покривната конструкция на коридора и първо отделение е била от дървени греди, то на второ отделение и камерата е фалшив свод, получен чрез скосяване на вътрешните лица на тухлите от градежа. В дъното на гробната камера са открити останки от разрушено тухлено гробно легло. Стените на помещенията са били измазани с ...

Долината на тракийските владетели (царе) е популярно наименование въведено в публично обращение от археолога Георги Китов, което отразява изключително високата концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура в Казанлъшката котловина. На територията и се предполага, че съществуват над 1500 надгробни могили, от които до момента са проучени около 300. Според изследователите, подобно на Долината на царете в Египет, в Казанлъшкото поле са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация. През 1944 г. е разкрита Казанлъшката гробница. Между 1948 и 1954 г. при строежа на язовир Копринка е проучен древният град Севтополис. Между 1960-те и 1980-те години на ХХ век е изследван и могилният некропол принадлежащ на жителите му, където са разкрити още две тухлени гробници. През 1965 г. са разкрити Мъглижката и Крънската гробници. Отново през 1960-те години са проучени тракийски могили от римската епоха в землищата на селата Тулово и Дъбово от пр ...

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на ко ...

Всеки посетител на комплекс „ДАМАСЦЕНА” може да се разходи и да отпочине в градините с декоративни рози. Заедно с това на разположение е открит бар за топли и студени напитки, както и възможност за хранене. Пожелаваме Ви едно приятно и незабравимо изживяване сред аромата на Розовата долина в полите на Балкана!