Професионална Гимназия по Строителство, Архитектура и Геодезия е професионална гимназия с държавно финансиране. Учебни смени: една смяна.
Адрес: бул."Велики Преслав" 49, Шумен
Разположен е в местността „Манастирите“ в землището на община Шумен между селищата Златар и Ивански. Поради еднаквата си отдалеченост от двете села, землището в който е разположен и приноса на жителите на Ивански във възстановяването му често е наричан и Иванчански манастир. Манастирът представлява комплекс от черква (строена през 1993 г.), жилищни, стопански сгради и новостроящ се манастирски комплекс. До изграждането на черквата в манастира е функционирал параклис.
Златарският манастир "Св. св. Петър и Павел" е построен на мястото на стар манастир от римско или от времето на Първата българска държава. Той бива разрушен от турците при падането на България под Османско робство. През 1937 г. манастирът е въстановен с помощта на местното население. През 1993 г. отново с помощта на местното население е изградена нова манастирска църква.
Монументът е открит на 28.11.1981 година, в чест на 1300 години от създаването на българската държава и пресъздава най- важните моменти от историята на Първото българско царство от Аспарух до Симеон. Дело на творчески колектив, с ръководител проф. Крум Дамянов.
Сложната композиция от осем бетонни тела, изградени под различен ъгъл, оформя две полузали, в които се сменят сянка с полусянка, ритъм и форми, контраст и хармония.
Експозицията започва с фигурата на хан Аспарух, в чиито крака е кучето, използвано от прабългарите за жертвоприношение. Зад хана се намира конят, играл важна роля в живота на предците ни, а над опашката му са изписани части от “Именника на българските ханове” – най-стария писмен документ.
Галерията на хановете представя: Тервел – най-добрият дипломат, Омуртаг – строителят, издигнати на 18 метра височина, обградени с надписи.
Голямата базилика е религиозно-дворцов комплекс, включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват "Плиска".
Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век.
В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която ...
Aрхеологическият резерват се намира на 28 км североизточно от град Шумен и на 2 км от съвременният град Плиска. Основана от хан Аспарух през 681 година, вероятно върху старо славянско селище, Плиска е столица на България до 893 година.
Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от "външен" и "вътрешен" град, Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика.
Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бит, материална и духовна култура на жителите на старата столица.
Включен е по № 96 в 100-те обекта.
Регионалният исторически музей е основан през 1857 година като училищна музейна сбирка от възрожденеца Сава Доброплодни – една от най-ранните в днешните български земи. Днес той е научен и културно-просветен институт с девет отдела и обособена научна група. Фондовете му съхраняват над 150 000 движими паметника на културата от халколита до наши дни, от които 15 000 са показани в осемте експозиционни зали.
Периодично се експонират и временни изложби. Музеят има и собствено издание - "Известия на исторически музей - Шумен", библиотека с над 25 000 единици научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета. Извършва проучвания на територията на Шуменския регион.
Регионалният исторически музей в Шумен е част и от движението 100 национални туристически обекта, в чийто списък е поставен под № 94.
На 3 километра западно от град Шумен се издига Шуменската крепост, просъществувала повече от 3200 години. Местността е била заселена още през ранно-желязната епоха (XII век преди Христа). По-късно, крепости тук са издигнали траки, римляни, византийци.
През ранното и късно средновековие Шуменската крепост е била българска твърдина изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на османското владичество. През 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, тя била разрушена и опожарена. Крепостна и култова архитектура, жилищни и стопански сгради и хиляди движими паметници свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи, най-вече през времето на Второто българско царство.
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна.
Шериф Халил паша джамия, известна повече като Томбул джамия (на турски: Tombul Camii) е мюсюлмански храм, който в миналото е бил разположен в централна част на град Шумен. Впоследствие, с изместването на централната градска част, джамията остава в югозападната част на града. Името на сградата “томбул” идва от формата на купола (на турски: tombul означава събран, струпан, дебел, надут, топчест). Строежът ѝ започва през 1740 г. и приключва през 1744 г.
Томбул джамия е най-голямата джамия на територията на България. В нея като подпорни колони са използвани колоните от двореца на първите български ханове в Плиска. Този факт кара някои учени да предполагат, че голяма част от руините на двореца в Плиска са били запазени и видими по времето, когато е строена джамията и че руините са унищожени и разграбени след това.
Томбул джамия е сред Стоте национални туристически обекта.
Село Мадара е разположено на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара.Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище. Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.
Културни забележителности са Мадарският конник и археологическия резерват Мадара.
Археологическият резерват Мадара е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Той е с лятно работно време от 8:00 до 19:00 часа и зимно работно време от 8:00 до 16:00 часа. Има печат. Ако е затворено, печатът е в хижа "Мадарски конник".
Природен парк "Шуменско плато" се намира в близост до град Шумен. Заема площ от 3 929,9 ха на едноименното Шуменско плато. Обявен е за защитена територия на 05.02.1980 г. с цел съхраняване на ценните растителни и животински видове, платовидния ландшафт и местата подходящи за отдих и туризъм.
Природен парк "Шуменско плато" е един от единадесетте природни паркове в България, в който се полагат специални грижи за опазване на природното и културно- историческо наследство. Близостта му до гр. Шумен, богатството от археологически и исторически паметници, вековните гори и красивите природни кътове, възможностите за практикуване на туризъм и спорт са предпоставки паркът да е притегателно място за отдих, спорт и туризъм през всички годишни сезони.
Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон.
Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век").
