Село Мадара е разположено на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара.Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище. Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории. Културни забележителности са Мадарският конник и археологическия резерват Мадара. Археологическият резерват Мадара е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Той е с лятно работно време от 8:00 до 19:00 часа и зимно работно време от 8:00 до 16:00 часа. Има печат. Ако е затворено, печатът е в хижа "Мадарски конник".

Шериф Халил паша джамия, известна повече като Томбул джамия (на турски: Tombul Camii) е мюсюлмански храм, който в миналото е бил разположен в централна част на град Шумен. Впоследствие, с изместването на централната градска част, джамията остава в югозападната част на града. Името на сградата “томбул” идва от формата на купола (на турски: tombul означава събран, струпан, дебел, надут, топчест). Строежът ѝ започва през 1740 г. и приключва през 1744 г. Томбул джамия е най-голямата джамия на територията на България. В нея като подпорни колони са използвани колоните от двореца на първите български ханове в Плиска. Този факт кара някои учени да предполагат, че голяма част от руините на двореца в Плиска са били запазени и видими по времето, когато е строена джамията и че руините са унищожени и разграбени след това. Томбул джамия е сред Стоте национални туристически обекта.

Aрхеологическият резерват се намира на 28 км североизточно от град Шумен и на 2 км от съвременният град Плиска. Основана от хан Аспарух през 681 година, вероятно върху старо славянско селище, Плиска е столица на България до 893 година. Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от "външен" и "вътрешен" град, Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика. Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бит, материална и духовна култура на жителите на старата столица. Включен е по № 96 в 100-те обекта.

Голямата базилика е религиозно-дворцов комплекс, включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват "Плиска". Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери. От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която ...

Тѝча е язовир в Североизточна България. Той е седмият по големина в страната след язовирите „Мандра“, „Искър“, „Студен кладенец“, „Жребчево“, „Огоста“ и „Батак“. Намира се в Шуменска област, най-близкият град е Велики Преслав, който е на по-малко от 10 km от преливната стена на язовира. Близки градове са също Върбица – на 18 km, и Шумен – на 40 km. История и строителство По долината на река Камчия е регистрирана най-голямата в Североизточна България гъстота на тракийски могилни некрополи от периода V – III в. пр.н.е. Немалък брой такива се откриват край бреговете на съвременния язовир Тича. От най-дълбока древност в този регион съществуват селища, което се дължи на богатите почви, обилната влага, както и на редица други преимущества, дарявани от водите на пълноводната Камчия. Старото име на язовира е „Виница“. При създаването му под нивото на водите му остават селата и землищата на Виница и Староселка. Жителите им са изселени. Данни Общият обем ...

Държавно ловно стопанство ПАЛАМАРА заедно с „ШЕРБА” са първите две ловни стопанства в България, основани в далечната 1932г от управляващия по онова време Цар Борис II. Стопанство е разположена в североизточна България в сърцето на Лудогорието на територия от около 20.000ха. Около 50% от нея са покрити с широколистни гори (преобладават дъб и бук), а останалите са заети от селскостопански ниви (царевица и други зърнени култури). Теренът на този район е равнинно-хълмист, а средната надморска височина е около 350м. От основаването си „ПАЛАМАРА” е „Меката” на лова на благороден елен в България. Големият брой на едрия дивеч на толкова малка територия е обусловен на изобилието от подходяща храна. Всяка година се разселват и трофейни елени и кошути в други ловни райони на страната. Отстрелният план е 15 – 20 трофейни елена годишно. ДЛС „ПАЛАМАРА” предлага на разположение на своите гости 3 ловни дома – най-големият е „Паламара” (1 апартамент, 4 двойни стаи, 1 единична стая), ловен дом „Д ...

Културният ансамбъл е открит за посетители през май 2015 г. в чест на 1150-годишнината от покръстването на българите. В него се издига 12-метров кръст с розетата от Плиска, името на първата ни столица и думите на Аспарух "Тук ще бъде България!". В памет на царя Покръстител и Обединител Борис І е издигнат каменен параклис в края на двора. До него е и кръстоносният камък хачкар – типичният символ на най-старата християнска държава Армения. Думите, издялани върху него, значат много: "Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ по случай 1150 години от Покръстването". Музеят “Двор на кирилицата” е организиран в две свързани едно с друго пространства: Входната порта въвежда към Буквите – мястото, където са разположени внушителните скулптури (ръчно резбовани от камък) на кирилските букви пред погледите на три емблематични фигури – на светите братя Кирил и Методий и на св. Борис I – Михаил, царя покръстител на българския народ. Вляво от скулптурата му е изгр ...