Голямата базилика е религиозно-дворцов комплекс, включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват "Плиска".
Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век.
В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която ...
Aрхеологическият резерват се намира на 28 км североизточно от град Шумен и на 2 км от съвременният град Плиска. Основана от хан Аспарух през 681 година, вероятно върху старо славянско селище, Плиска е столица на България до 893 година.
Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от "външен" и "вътрешен" град, Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика.
Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бит, материална и духовна култура на жителите на старата столица.
Включен е по № 96 в 100-те обекта.
Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон.
Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век").