Поморийски манастир „Свети Вмчк. Георги“ е манастир на Българската православна църква, разположен в чертите на град Поморие
Според преданието, Свети апостол Андрей Първозвани по път за Киев минал през Анхиало (днес Поморие). Има сведения, че монаси са живели по тези места още през 3-4 век.
Манастирът е основан от гръцки колонисти през 7 век, но бил разрушен с нахлуването на турците в България. В края на 17 век на мястото се заселва турският бей Селим и основава свое владение — чифлик. Според преданието, той страдал от тежка и неизлечима болест. Една нощ сънувал, че в двора на къщата му има чудотворна вода. Когато разкопал на указаното в съня място, Селим бей открил мраморен барелеф на Свети Георги, а под него — аязмо. С водата от извора той се излекувал и в знак на благодарност построил на това място параклис и заедно с цялото си семейство приел християнската вяра. След като овдовял, Селим бей дарил чифлика си от 3800 декара за манастирска земя.
Новата църква е издигната през ...
Според преданието Горноезеровският манастир "Св. Богородица" води началото си още от 12в. Манастирът е построена в близост до предишно тракийско светилище с лековити извори, всеки от които притежава различен химичен състав и лечебни свойства. По-късно към манастира имало страноприемница, която приютявала гости, пристигнали тук да се лекуват.
В сегашния си вид Горноезеровският манастир датира от 1982г. и се състои от две църкви, 40 параклиса и жилищни сгради, като целият комплекс е поддържан единствено от майка Серафима. Множеството параклиси, посветени на християнски светии, са изградени от самата майка Серафима, която се заема с това дело още от пристигането си в манастира през 1982г.
Голямобуковският манастир "Св.Петка" е единствения оцелял и действащ манастир в Странджа планина. Намира се на 4 км. и 400 м. източно от с. Голямо Буково (наричано Коджа бук до 1934г.) и на 50 км южно от Бургас. Манастирът е разположен в една от най-малко посещаваните части на Странджа в един наистина див и слабонаселен район, което му придава особен чар.
Манастирът е основан през 12 век. Бил разрушен и е възстановен през 1873 г. В олтара на храма се намира аязмото „Живоприемний източник“. Обявен е за паметник на културата.
Към лятото на 2005 манастирът е постоянно действащ. Строят се нови сгради. Църквата е изографисана, както и малката жилищна сграда.
Старите жилищни сгради на манастира, които до края на 80-те години на 20 век са били пионерски лагер, а после са били арендувани от животновъди са полуразрушени.
В олтара на храма се намира аязмото "Живоприемний източник".
