Планина ВитошаНа карта Витоша е разположена в центъра на Югозападна България между Стара планина и Рило-Родопския масив. Тя е единствената купеста планина у нас, като билото и е образувано от най-високите и разположени близко един до друг върхове - Черни връх и Резньовете. Типични за нея са каменните реки(2), образувани от изветрянето на скалите и бавното им придвижване към долините в резултат на гравитацията на течащите води.
На територията на парка са устанавени 1 489 вида висши растения (от които 25 български ендемита, 31 балкански ендемита, 47 вида включени в Червена книга на НР България), 500 вида гъби, 500 вида водорасли, 300 вида мъхове и 200 вида лишеи. Срещат се множество безгръбначни и гръбначни животни, сред които 800 вида пеперуди, 40 вида мравки, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 114 вида гнездещи птици и около 50 вида бозайници. Въпреки близостта до милионния град парка запазва условия, необходими за съществуването на видове като мечката, благородният елен, сърната, дивата свиня, лисица ...
Музей Земята и хоратаНа карта Музеят „Земята и хората“ е национален музей по минералогия, намиращ се в София, България. Основан е през 1986 г., а първото изложение за посетители е на 19 юни 1987 г.
В музея са изложени над 20 000 експоната, организирани в шест фонда - гигантски кристали, минералите на Земята, минералите на България, минерални ресурси на Земята, минерални ресурси на България, скъпоценни камъни. Други експозиции са посветени на промишлените минерали, суровинни находища на България и нови материали.
Музеят е домакин на множество различни художествени изложби и вечери на класическата музика. Утвърдени събития в годишната му програма са и киноложките и фелиноложки изложби, фотоконкурси, спелеоложки сбирки, както и кандидат-студентските борси.
Музеят разполага с библиотека, научни лаборатории, експозиционна, заседателна и видео зали.
Национален Исторически МузейНа карта Националният исторически музей e eдин от най-големите и богати исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 700 000 паметници на културата, представящи историята на днешните български земи отпреди 8000 години до наши дни. В залите на музея са изложени едва 10% от всички тези ценности и паметници.
Националният исторически музей е създаден през 1973 г., като първата му експозиция е открита в сградата на Съдебната палата в София през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. От 2000 г. музеят се помещава в бившия дом № 1 на правителствената резиденция в квартал Бояна в София.
Основната експозиция на музея е разположена в пет зали: Праистория, Древна Тракия, Средновековие – Първо (VII-ХІ век) и Второ българско царство (ХІІ – XIV век), Българските земи през XV–XIX в. и Трета българска държава (1878 – до наши дни).
В колекцията, посветена на праисторията (VII – II хил. пр.Хр.), са представени различни костни и кремъчни сечива, ...
Музей на физическата култура и спортаНа карта Музеят на физическата култура и спорта се помещава в специално пригодена зала на Националния стадион "Васил Левски".
Първата експозиция е открита на 30 март 1962 г., като първоначално се помещава в Спортната палата. В музея е представена историята на българския спорт и върховните постижения на родните ни спортисти.
Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели, като Христо Стоичков, Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Светла Оцетова, Весела Лечева, Здравка Йорданова, Григорий Педан, ген. Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Надежда Лекарска и много други.
Ред ценните предмети са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на големите български борци Дан Колов и Никола Петров, фехтовален костюм на български олимпиец от Амстердам 1928 г., както и други състезателни екипи, множество купи и колекция от спечелени от българските спортисти медали.
Най-ценни са олимпийските медали, предоставени от видни спортис ...
Национален Военноисторически музейНа карта Националният военноисторически музей (НВИМ) е военен, научноизследователски и културно-просветен институт, административно подчинен на Министерството на отбраната. Той има статут на национална институция на България.
С Указ № 39 от 1 август 1914 г. на цар Фердинанд при Щаба на армията се създава Военноисторическа комисия. В състава и влизат: музей, архив и библиотека.
Военният музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей на два музея - Археологически и Етнографски. Той обединява създадените след 1879 г. военноисторически къщи-музеи.
Първата експозиция на Главния военен музей е открита едва на 12 май 1937 г. на ул. "Московска" № 15, в сграда, дарена му от Софийското офицерско събрание. През 1949 г. музеят е преименуван в Централен музей на народната армия. През 1950 - 1951 г. музеят е преместен на бул. "Ген. Скобелев" № 23 на значително по-голяма площ. През 1952 г. открива нова експозиция. От 1956 г. в музея ...
Национален църковен музейНа карта Националният църковен историко-археологически музей се намира в сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” на площад „Света Неделя” в центъра на София.
Забележителната сграда е дело на български и чуждестранни архитекти и художници и е построена през 1923 г. Тогава отваря врати и музеят. По време на бомбардировките през Втората световна война сградата сериозно е пострадала, но по-късно е възстановена.
Музеят съхранява над 10 000 експоната - икони, дърворезби, исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги и др. Посетителите могат да видят икони, изработени от майстори от Тревненската, Самоковската, Дебърската и Банската школа. Изложени са уникални по своя вид автографи - ръкописи на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, екзарх Антим І, екзарх Йосиф І и други. Заради изключителната си ценност често експозиции на музея гостуват по покана на различни музеи в целия свят - Париж, Женева, Санкт Петербург, Москва, Прага, Братислава и др.
Сградата на Б ...
Етнографски институт с музей при БАННа карта Етнографският институт с музей (Национален етнографски музей, ЕИМ) е държавна културна институция към Българската академия на науките за развитие на етнологията и успоредно съхранение на материалните богатства от миналото на българския народ.
Научният архив на музея съхранява над 3000 архивни единици, около половин милион страници, 100 000 негатива и 5200 стари снимки и портрети. Библиотеката на ЕИМ съдържа над 25 000 издания, някои от които са единствени в страната. Нейна интегрална част е Специализираната библиотека с архив "Студии Романи", която съдържа книги и други разнообразни издания, посветени на циганите.
НЕМ е включен в Стоте национални туристически обекта. Музеят има сбирки с предмети, свързани с домашните занятия и покъщнина, земеделието и животновъдството, килимите и едрите тъкани, дърворезбата, кованото желязо, медникарството, накитите, обичаите и обредния реквизит, традиционното народно обекло, шевиците и дребните тъкани. Разполага с постоянна изложба.
Намира ...
Национален Археологически музейНа карта Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (15 век).
Създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки — Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.
Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена г ...
Национален Природонаучен музейНа карта Националният природонаучен музей е създаден през 1889 г. като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд. Експозицията е открита за посетители през 1907 г.
Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина - над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети).
Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида хербарни образци от флората на България. Националният природонаучен музей е първият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров.
Обект е на БТС под № 65.
Национална Художествена ГалерияНа карта Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното ѝ название е Национален музей на българското изобразително изкуство. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей.
Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби — живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000. Включена е в инициативата Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Зоопарк СофияНа карта Софийският зоопарк е една от атракциите в София. Той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под №66а. Понастоящем в софийската зоологическа градина се отглеждат огромен брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи.
Софийските минерални баниНа карта След Освобождението, минералната вода в новоизбраната столица на България София се ползва предимно за миене и пране, но не и за лечение. Дори през 1909 г. около извора още съществува примитивна пералня, наричана Жешкио бунар. В празнични дни там перат зидари, бояджии и рояк чираци. Горещата минерална вода блика в бунар сред празно и незастроено място, като около извора са нахвърляни камъни. До всеки камък се вижда някой мъж, наведен над газена тенекия, в която си пере бельото най-често.
Традицията да се пере на Жешкио бунар не била от вчера. Още в турско, бунарът е бил собственост на тъкаческия еснаф. Водата не се пиела, щото нагарчала. Според регулационния план в началото на ХХ век изворът попада в основите на бъдещ строеж, затова кметът разпорежда да отведат водата към новостроящата се нова баня, а бунарът затрупват с камъни.
В римско време на площад „Бански” се издига храмът на бога-лечител Асклепий. Около него пък са най-важните обществени сгради. Точно 7 м. са широки стълби ...
