Новият храм е построен в кв. "Лозенец", местността Кръста. На това място според спомените на старите лозенчани през пролетта на 1878 г. жителите на столицата издигат кръст в знак на признателност на падналите за Освобождението на България.
Каменният кръст е осветен през 1878 г. от екзарх Йосиф на празника Възнесение Господне, който е 40 дни след Великден.
Освещаването на терена между булевардите "Джеймс Баучер" и "Черни връх" и първата копка са направени през 1996 г. Строежът на храма (с първоначално име "Св. Мина") е започнал през 1998 г., но после е бил "замразен".
Едва през 2015 г., след трудности по узаконяването му, Софийската св. митрополия възлага на Ставрофорен иконом Василий Сарян (предстоятел на храм "Преображение Господне") да поеме изграждането му заедно със съдействието на Столичната община.
Успение Богородично е източнокатолическа църква в София, България, катедрален храм на Софийската апостолическа екзархия.
През 1912 г. в София е създаден дружество на католиците от източен обред. С прииждането на нови македонски бежанци в годините на и непосредствено след Първата световна война се поставя на дневен ред въпроса за учредяване на униатска енория със свой собствен храм в София.
В края на 20-те – началото на 30-те години на ХХ век нови македонски униати се заселват компактно в София, където напълно доминират в новосъздадената енория. През 1921 г. Светият престол изпраща свой представител да проучи нуждите на източните католици и да ги подпомогне в задоволяването на техните молби за техен молитвен дом.
За две години църквата е завършена. На 28 август 1924 г. е благословен новият католически храм Успение Богородично. Църквата става катедрален храм.
През 2002 г. по време на Апостолическото си посещение папа Йоан Павел II посещава храма, където се срещна с представи ...
Църквата се намира на ул. Г.С.Раковски в частта му слизаща към бул. Сливница. Тя е голяма, просторна, по-скоро тъмна с предимно изкуствена светлина. Има около 40-50 седящи места. Има вътрешен паркинг за 4-5 автомобила.
Основният камък на църквата е положен на 12.11.1922 г. от екзарх Стефан. Завършена е през 1929 г. На 06.04.1930 г. е осветен централния престол.
Храмът е ротонда с дължина – 36 м, ширина – 36 м, височина – 25 м. с две галерии. Има три Св.престола.
През 1934 г.и 1938 г. са построени страничните параклиси: северният е посветен на Св.Мина (с храмов празник 11 ноември), южният – на Св.Иоан Богослов (с храмов празник на 8 май). Църквата няма стенописи. Исоностасът, владишкият трон, амвонът и двата странични иконостаса са от позлатена резба, дело на резбаря Тодор Христов и на проф.Иван Травницки. Има стара кондика с кожена подвързия от 18 век.
Храмът е един от най-големите в София и се намира на бул. Патриарх Евтимий, малко преди Петте кьошета. Има вътрешен двор, в който се е случвало да се допускат автомобили на гостите на сватбата. Районът попада в синя зона за паркиране.
Църквата е голяма, просторна, по-скоро светла. Около нея има много голямо и спокойно пространство.
Църквата е построена през 1918 г. със средства на военните и е била считана за храм на военните. Сградата е трикорабна базилика. Дълга е 35 м, ширина – 20 м, височина – 20 м.
Осветена е от Доростолския и Червенски митрополит Василий на 11.11.1918 г. Стенописите са от Михаил Малецки. Централният купол е изографисан през 2002 г. Олтарните двери, владишкият трон и амвонът са с дърворезба. В църквата се съхранява камъкът, където е бил убит и погребан Св.Георги Софийски Нови, намерен недалеч от нея.
Църквата е основана през Средновековието. Известно време се е наричала “Св.Крал”, защото в нея са Св.мощи на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282 – 1321 г).
В началото на ХIХ век била от дърво. В днешния си вид е построена през 1856 - 1863 г. и е осветена през 1865 г. След Освобождението по проект на руския архитект Померанцев конструкцията и е променена – от трикуполна в петкуполна. На 16 април 1925 г. църквата е почти напълно разрушена при атантат, организиран от комунистическата пария. Запазена е само западната страна и камбанарията. През 1928 г. започва възстановявантето й по проект на архитект Иван Васильов, вдъхновен от храма “Св.София” в Цариград.
Подобно на “Св.София” в Цариград храм “Св.Неделя” представлява централно-куполна базилика с дължина – 30 м, ширина – 15,5 м и височина – 31 м. На камбанарията има 11 камбани, най-голямата тежи 1700 кг. Има три Св.престола. Главният му олтар е посветен на Св.великомъченица Неделя.
Храмът е изографисан през 1971 – 1973 ...
Основана през 1907 г., Руската църква (както оттогава я наричат жителите на българската столица) била предназначена за дипломатическата мисия на Руската държава в България. В наши дни Подворието е място за молитвено единение и живосвързващо звено между Руската и Българската Църкви, умножавайки плодовете на любов и дружба между Сестрите-Църкви на Русия и България.
Христовият Чудотворец Николай, дълбоко почитан от нашите благочестиви народи, като небесен покровител на този руски кът – не го оставя без своето свято застъпничество. Под сводовете на посветения на него храм, с вяра, благоговение и страх Божий се събират богомолци, говорещи на различни езици, но свързани от общата вяра и любов.
В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век - при запазени древноруски елементи - т. нар. "луковици" (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис.
В кри ...
„Света София“ е православна църква в българската столица София.
Историята на София е тясно свързана с храма „Света София“, който подобно на „Света София“ в Константинопол е посветен на "Премъдростта Божия" - едно от имената на младия Исус Христос.
Храмът е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г., недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици.
През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор. До 6 век в сградата са направени множество промени и основни престроявания. В средата на века църквата е така пострадала от нашествията на хуни и готи, че император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена също на Божията премъдрост. Смята се, че оттогава вече над 1400 години тя неотменно носи това име.
По времето н ...
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис) в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Тук в 1854 г. Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест - забележителни паметнци на българското средновековие.
Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 година, които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. Всяко от пресъздадените над 240 изображения се отличава с индивидуалност и висока художествена стойност. Портретите на ктиторите - севастократор Калоян и съпругата му Десислава, и на българския цар Константин Асен Тих (управлявал в периода 1257 г. до 1277 г.) и царица Ирина са едни ...
Храмът е построен в чест на руския император Александър II, наричан още „Цар Освободител”, чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Св. Александър Невски, чието име носи катедралата, е руски княз (1220-1263) - велик пълководец и дипломат. Той е светец-покровител на руския император Александър II и е символ на руската бойна слава.
Храмът е изграден по предложение на българския политик и общественик Петко Каравелов (1843 – 1903 г.). Първоначално е било решено той да бъде издигнат в Търново, но българският княз Батенберг (управлявал 1879 – 1886 г.) настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева.
На 19.02.1882 г. се полага основният камък, но строежът започва по-късно - през 1904 г. Храмът е завършен едва през 1912 г., а е осветен чак през 1924 г.
По стар обичай в основит ...