Аладжа манастир е български средновековен скален манастир. Намира се на около 17 km от Варна и на 3 km от Златни пясъци. На турски аладжа означава шарен, пъстър.
Аладжа манастир е създаден ок. 12-13 век, но е изоставен в началото на 18 век. За пръв път името на манастира е споменато в книгата на руския писател Виктор Тепляков Писма от България (1832 г.). Първите системни проучвания са проведени в края на 19 век от братя Херминегилд и Карел Шкорпил.
През 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 — за паметник на културата от национално значение. Манастирът не е действащ.
Манастирът е много по-стар от заобикалящия го курорт със своята 5-вековна история. Първоначално той е бил построен през 16-ти век в близост до лековит извор, но е бил разрушен по време на Руско-турската война от 1828-1829г.
По онова време манастирът разполагал с чудотворна икона на Св. Св. Констатин и Елена, която по настоящем не може да се види. Аязмото на манастира, обаче, не е пресъхнало и продължава да струи точно изпод олтара на църквата. Смята се, че неговата вода помага при лечението на очни болести, както и при други оплаквания.
Манастирът е съграден наново през 1972г., като оттогава датират и фреските на църквата. По настоящем единствената останала сграда на манастира е каменната църква, наполовина вкопана в земята. Дървеният купол на църквата е особено впечатлителен с почти кръглата си форма и богатата си украса с дърворезба от вътрешната страна.
Църквата и до ден днешен извършва обичайните служения, а в нея звучи тиха църковнославянска музика. Целият комплекс се ...