Струпешкият манастир Св.Пророк Илия е основан през Второто българско царство, като е бил известен и с името Тържишки, тъй като някога в околността му е имало пазар /тържище/. В един манастирски тефтер се споменава, че по време на османското нашествие обителта е разрушена.
През 1824г. започва възстановяването на Струпешкият манастир по инициатива на Димитраки Хаджи Тошев, който оглавявал борбата за църковна независимост във Врачанския край. След насилствената смърт на ктитора манастирът за кратко запустял.
Между 1851 и 1857г. били построени жилищните сгради в Струпешкият манастир от майстор Витьо от с. Брусен със съдействието на черепишкия монах Йосиф. Тогава била осветена голямата триетажна жилищна сграда с параклиса "Св. пророк Илия" на втория й етаж.
Днес Струпешкият манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от внушителна триетажна жилищна сграда, две църкви, красивата чешма и стопански постройки.
Възникването на Градешкия манастир "Св. Йоан Предтеча" е свързано с крепостта в местността "Калето", съществувала до началото на 11в. и със средновековното селище "Селището" и неговия некропол просъществували до 14в.
В края на 16в. влашкия войвода Михаил Витязул, подпомаган от трансилванския княз Зигмунд Батори и молдовския княз Аарон, преминава река Дунав и разбивайки турската армия превзема с градовете Търговище, Тутракан, Русчук, Свищов, Никопол, Плевен, Враца и др. и достига до Стара планина. При водените военни действия биват разрушени над 2000 селища, в това число и Градешкия манастир.
За историята на Градешкия манастир през следващите два века няма данни, но в началото на 19в. Светата обител е възстановена. По това време манастира е бил духовно и културно средище в региона и в него се е помещавало килийно училище.
В днешно време Градешкия манастир е функциониращ, но без монаси. Комплексът се състои от вътрешен манастирски и стопански двор, обградени от каменни зидове ...
Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле. Той е основан по време на Втората българска държава, през управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Възстановен е през 1660 г. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.
"Успение Богородично" е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.
Черепишкият манастир е обявен за паме ...
Бистрецкият манастир „Свети Иван Рилски Пустиножител“, известен още като „Свети Иван Касинец“ и „Свети Йоан Пусти“.
Манастирският комплекс е разположен в полите на Врачанската планина на 6 км западно от центъра на Враца, над нейния квартал Бистрец, откъдето произлиза негово име. Другите му наименования са свързани с пещерата Постницата недалеч от манастира, в която според легендата е живял като отшелник Иван Рилски, и с местността Касината, в която се намира комплексът. Името Пусти манастирът получава, след като от края на 19 в. е постепенно изоставен от монасите.
В околностите му според древно предание се е намирало тракийско светилище. Вероятно там е имало и манастирски постройки от времето на Българското царство, които са унищожени при нахлуването на османците. През 1540 г. с възстановяването на манастира се заема Димитър Дубов. Доскоро е смятано, че църквата на манастира също е построена тогава, но покрай реставрацията му е открит живописен слой от XI век. Впоследствие обите ...
Долнобешовският манастир "Св. Архангел Михаил" възниква първоначално като болярска църква през Втората българска държава и едва по-късно се обособява като манастирски комплекс. През периода 1843-1845г. в манастира е работил Захари Зограф, оставяйки ценни художествени произведения. До 1980г. Долнобешовската обител е била обитавана и поддържана от последната му игуменка - Параскева. След това манастира е изоставен и превърнат в свинеферма.
В днешно време Долнобешовският манастир е изоставен и в много лошо състояние. Днешната църква е построена през 17в. и представлява малка еднокорабна, едноапсидна каменна постройка. Стенописите в нея датират също от този период, като особено ценни са образите на "Св. Св.Кирил и Методий", които са едни от най-старите рисувани в България. В манастира са запазени и четири икони сътворени от Захари Зограф.
Мътнишкият манастир "Свети Николай" е православен манастир в България.
Не е известно кога е основан, през XIX век е възстановен и понастоящем е изоставен.Към есента на 2009 г. е необитаем, църквата е заключена (извършват са реставрациони работи). Църквата е била обект на варварски посегателства на иманяри. Жилищната сграда е в развалини, като само едно помещение от нея е вероятно използваемо.
Манастирът представлява комплекс от черква с висока квадратна камбанария над входа и жилищна сграда.В съседство се намират останките от средновековна базилика.Обявен е за пеметник на културата,но в момента е нефункциониращ.
