Самуиловата крепост е разположена между планините Беласица и Огражден, върху невисок хълм на десния бряг на р. Струмешница в клисурата край село Ключ.
Крепостта е построена върху древни славянски и тракийски селища и целта й е била да отбранява цялата котловина.
Тук през 1014 г. византийският император Василий II разгромява българските войски на цар Самуил и взима в плен 14000 български войници. В противоречие на християнския морал той ослепява всичките пленници, а на всеки 100 ослепени войници оставил по един с едно око, за да ги води по пътя за дома. Цар Самуил успял да спаси живота си в тази битка, но при гледката на хилядите слепци, завръщащи се вкъщи след два дни, на 6 окромври 1014 г. той издъхва.
