Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) е най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България. Освен това той е вторият най-голям изследователски център в България, след БАН. Според световната класация на университетите към 2013 година той заема 610 място в света и 240 в цяла Европа. Той е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс. Централното крило на сградата на СУ е построено с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви на стойност около 6 милиона златни лева, чиито скулптури красят фасадата ѝ.
Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават 22 000 студенти.
На 29 януари 1889 г. е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан измежду първите му седем преподаватели - т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. В 1904 година е преименуван на университет.
Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са ректоратът на университета (сградите на ректората и Университетската библиотека), ул. „Дж. Баучър“ (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултет), района на хотел „Плиска“ (бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 1, 2, 3 и 4 - основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по детска и начална педагогика), „Паметника Левски“ (Факултета по журналистика и масова комуникация), бул. „Т. Александров“ (Център за чужди езици), други сгради в София и околностите, както и Балчик, Варна и Китен.
Основната сграда, символ на университета — ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“, разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХІХ век.
През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Анри Бреансон. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.
