Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.
Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m.
Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни.
В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения.
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.
Художникът Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.
С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие.
