Баба Вида или Бабини-Видини кули е средновековна крепост в гр. Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда.
Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени.
В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от 2 основни стени (в 2 концентрични кръга) и 4 кули. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където е имало римски наблюдателен пункт.
Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. Основните части от двора на градската крепост Бонония се намират извън рамките на по-късния средновековен замък и са разположени основно под днешния видински квартал Калето.
Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес.
Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.
Баба Вида е крепост-музей. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за нейната история. Тя е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
