Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово.
Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България.
Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.
Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
Боевете при Дряновския манастир ще останат епична и незабравима страница от гордия и кървав април на 1876 година. Именно тук са записани едни от най-светлите страници на българската бойна слава, защото девет дни продължава тази епопея на неравна борба за честта на българите. Това каза държавният глава Румен Радев късно снощи в приветствието си на тържествената церемония в Дряновския манастир по повод 145-годишнината от Априлската епопея.
Румен Радев подчерта, че и след 145 години споменът за героичните събития, живите и ярки образи на българските апостоли и поборници не повяхват. По думите му далеч преди въстанието в Дряновския край вече е посято семето на свободата - църкви са издигнали гордо снага, училища и читалища са отваряли врати за жадните за знание и просвета. Президентът припомни, че в тази част на отечеството се зараждат светилища на духовна и културна просвета, на революционна борба и неслучайно начело на въстанието са застанали даскал и духовник - легендарните Бачо Киро и поп Харитон.
"Нека днес знаем и помним, че това не беше поход на отчаяните, беше горд марш на просветени хора, готови да покажат на света, че за българите достойнството и свободата стоят над всичко, че българите няма повече да търпят робския хомот", заяви държавният глава. Президентът посочи, че затова и до днес са живи думите на поп Харитон: Шепа хора не могат да освободят България, но те ще посеят семето на свободата, то ще пусне дълбоки корени, и всеки следващ, който поеме по техния път, ще има добра и богата жътва.
Според държавния глава трябва да черпим сили от непокорството и родолюбието на тези хора и да последваме техния пример, защото героизмът им е мерило за нашата доблест и за това какво ние днес сме готови да направим за България.
Вчера държавният глава Румен Радев посети дряновското село Руня, където участва в церемонията по откриване и освещаване на паметника на загиналите жители на селото във войните на България. Там президентът отправи приветствие към жителите и гостите на селото и поднесе цветя на новоизградения монумент. Вечерта в Дряновския манастир Румен Радев участва в тържествената церемония по случай 145-годишнината от епичната Априлска епопея.
Президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили прие почетния караул, след което на тържествената заря-проверка. Румен Радев произнесе слово по повод 145-годишнината от Априлското въстание.
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 603
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 11/07/19