Ресурсбук България. Данни за избран обект

Национален Археологически музей

Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (15 век).

Създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки — Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.

Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.

Обект на БТС под № 68

Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Историческа забележителност
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
Линкове към Национален Археологически музей
 
O3456 Музейте в България Туристически обект София Виж  ~  
O3586 100-те тур.обекта София Туристически обект София Виж  ~  
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   (02) 988 24 06
  E-Mail   naim@naim.bg
 
  Адресни данни
 
  Област: София-град
  Община: София
  Населено място: София
  Адрес: ул. Съборна 2
  Пощ.код/кутия: 1000 /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Туристически обект
  Качество: Музей
  Статус:
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Национален археологически музей  
__ 1 __

29/11/20
01:17:55

Националният археологически институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН).

Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия . Името ѝ е било „Коджа Махмуд паша джамиси“ (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421 – 1451 г.), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1494 г.

Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.

Когато митрополит Климент е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ иска да направи театъра си в нея, митрополитът отказва с думите: „Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчийница не пускам да се прави!“ и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел.

В периода 1900 – 1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938 – 1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ, свързани с бившата джамия, отново ремонтирана.

В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  363       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   14/06/19