Несебър (Месемврия) е един от най-старите български градове, населен от заселници от град Мегара и нейните колонии Бизантион и Калхедон в края на VI в. пр. Хр. До идването на българите селището е било от тракийски и гръцки тип. Градът е включен в пределите на България през 812 г., когато кан Крум го завладява и населението му се обогатява със славяни и българи. По късно за по-продължителен период Несебър (както го наричат славяните) е отново български при управлението на цар Симеон Велики.
Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали: Сред уникалните артефакти в музея са откритият изключително важен надпис-декрет в чест на тракийския вожд Садала, датиран от III в. пр. Хр. и даващ богата информация за взаимоотношенията на гръцкия полис със съседните траки, както и експонираното сребърно съкровище от монети-тетрадрахми, в които преобладават тракийските имитации, което допълва сведенията за ролята на местното тракийско население в политическия и икономически живот на града през XXI-I в. пр. Хр.
Той е включен и в Стоте национални туристически обекта. Във фоайето е изложена дипломата на ЮНЕСКО, документираща вписването през 1983 г. на старата част на град Несебър в листата на световното културно наследство.
