Даскалоливницата е първата българска гражданска постройка в град Елена. Строена е през 1844 година за нуждите на първото българско класно училище, основано от Иван Николов Момчилов през 1843 и наречено „Даскалоливница” от Петко Рачев Славейков – възпитаник на училището.
Сградата е двуетажна, изградена от камък и дърво. В приземния етаж са разположени три големи, добре осветени мази, всяка със самостоятелен вход, служили вероятно за дюкяни. Вторият етаж е бил предназначен за учебни цели. Тук се е намирала стаята за учителя, две класни стаи и отделна стая за учебни пособия.
Класното училище е било снабдено с всички съвременни учебни помагала, с нова учебна програма и нови педагогически похвати. Учебният процес се издига на високо ниво и подготвя учители, духовни, революционни и политически дейци, взели активно участие за възстановяването и издигането на Българската държава. Еленската Даскалоливница изпраща като учители свои възпитаници в 61 града и 31 села в страната и извън границите ѝ.
Основател на класното училище е Иван Николов Момчилов (1819-1869) – бележит български възрожденски учител, преводач, автор на редица учебници и учебни пособия. Автор на „Граматика на новобългарския език” (1868), в която залягат основите на Търновската книжовна школа.
Сградата е паметник на културата с национално значение.