„Света София“ е православна църква в българската столица София.
Историята на София е тясно свързана с храма „Света София“, който подобно на „Света София“ в Константинопол е посветен на "Премъдростта Божия" - едно от имената на младия Исус Христос.
Храмът е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г., недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици.
През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор. До 6 век в сградата са направени множество промени и основни престроявания. В средата на века църквата е така пострадала от нашествията на хуни и готи, че император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена също на Божията премъдрост. Смята се, че оттогава вече над 1400 години тя неотменно носи това име.
По времето на Второто българско царство (12-14 век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква. След османското нашествие базиликата е превърната в джамия — издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи тези от Боянската църква). Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. На 21 септември същата година църквата е осветена.
Днес базиликата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.
В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.