Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“, или Етъра, е музей на открито и квартал на Габрово.
Представлява възстановка на българския бит, култура и занаятчийство. Той е първият по рода си музей в България. Открит е на 7 септември 1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от основната част на Габрово.
В АЕК "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.
В АЕК "Етър" не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит. Част е от Стоте национални туристически обекта.
Други подобни ресурси
Фирми: Изкуство и култура
Обекти: Туристически обекти
Лица: Инженер
Стара традиционна българска къща |
__ 1 __
24/08/23 15:46:34 |
Разположен непосредствено до Габрово, "Етър" е единственият етнографски музей на открито в България.
С прекрачването на прага на музея сякаш попадам в друго време. Чаршия с възрожденски къщи и калдъръм, работилници с усмихнати майстори в тях, вадища, задвижващи вековна воденица, тепавица и още много други позабравени съоръжения.
Осъзнавам, че не знам откъде идва името "Етър" и се връщам до входа, за да попитам повелителката на билетите. Обяснява ми, че това е древното название на река Янтра, която минава през Габрово. Избрано е заради значението на водата за развитието на занаятчийството в района.
Днес в етнографския музей се намира единствената в България колекция от действащи технически съоръжения, задвижвани с вода. Сбирката е създадена постепенно и включва приспособления, използвани в поминъка на балканджиите: воденици, валявици, тепавица, бичкиджийница, гайтанджийска одая, два струга за гаванки и за бъклици, точило.
Благодарение на вадищна система водата и днес задвижва тези механизми, които перат, заточват ножове, мелят жито, тепат вълнени платове, струговат съдове от дърво, изплитат вълнени нишки. Впечатлен съм да науча, че основните им части - воденичните камъни, мелничните механизми, тепавичарските чукове и чарковете за плетене на гайтан - са взети от оригинални съоръжения.
Целта на етнографския музей е да проучва и съхранява материалното и нематериалното културно-историческо наследство на балканджиите, една от седемте етнографски групи в България. Изграждането му започва през 1963 г. с реставрацията на съществуващите по поречието на един от притоците на река Янтра воденица караджейка, валявица и тепавица. Към тях от околните села са пренесени ножарска работилница и воденица долапкиня.
В годините след това са изграждани и добавяни нови обекти - сгради, занаятчийски работилници, съоръжения. Всички те показват традиционните техники, поминъка, бита и културата на балканджиите, населявали тази част на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век.
Стара традиционна българска къща в Архитектурно-етнографски комплекс Етър (Етъра) край град Габрово, България.
Бързо си давам сметка, че етнографският музей не е място, което може да обходиш за час. Очарован, чак объркан, съм от възможностите, които се откриват пред мен и всеки друг посетител. Мога да направя тематична разходка с екскурзовод с различен фокус - възрожденска архитектура, водни съоръжения, занаяти, балкански мандри, традиционно габровско жилище.
Мога не само да гледам, но и да се потопя в занаятчийски преживявания. Едно от тях, наречено "Научи и преживей", дава възможност за по-задълбочено запознаване с един конкретен занаят. "Открий какво умееш" вниква в спецификата на домашно занимание по избор, например изработка на гайтанена украса. Любителите на естествените продукти могат сами да си направят натурален сапун или домашна козметика с билки. В музея се провеждат множество културни и образователни програми, демонстрации, работилници, изложби.
Впечатлен съм от фокуса на музея върху работата с деца - много събития, тематични конкурси и програми са насочени към тях. Има музеен детски център (в момента в реконструкция), специален образователен пътеводител с достъпно описание и илюстриране на обектите в музей "Етър", както и интерактивно приложение за наука и забавление. Програмата "Знам и мога" организира тематични работилници за деца, които изработват традиционни предмети за различни празници.
На мен най-много ми допада възможността да наблюдавам на живо работата на майсторите, да ги разпитвам, да си купя директно от тях.
Добре че туристическата ми раница е широка, за да събере дузината изкушили ме майсторски произведения.
Тук освен да се видят, чуят и изпробват, традициите могат и да се помиришат и вкусят буквално. На Чаршията дегустирам пестил - традиционен "габровски шоколад" от сини сливи. Не устоявам и на симида - вид хляб с нахутена мая, който втасва в шкафове на пара. Вземам си вкуснотии и за вкъщи - бяло сладко и халва.
Тръгвам си с усещането, че в личната ми класация за места, допринасящи за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство, етнографският музей "Етър" има запазено място - първото.
Пиер Анри - френски журналист
|
|