Ресурсбук България. Данни за избран обект

 

Пещера Ухловица

Пещера Ухловица се намира на 1040 метра надморска височина, на 3 км. североизточно от село Могилица, в крайграничната зона в западната част на Родопския горски масив. Тя е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания. Впечатляваща е с каскадите на пещерните си езера. Температурата в нея е 10-11 градуса през цялата година.
Пещерата е частично благоустроена.

Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.

Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Туристически обекти
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове към Пещера Ухловица
 
O3358 100 - те туристически обекти Туристически обект София Виж  ~  
O3567 Пещерите в 100-те тур.обекти Туристически обект Враца Виж  ~  
O3603 100-те тур.обекта. Смолян Туристически обект Индекс Виж  ~  
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   -
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: Смолянска
  Община: Смолян
  Населено място: Могилица
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Природна забележителност
  Качество: Пещера
  Статус: 100-те тур.обекти
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Ухловица. Пещерите в Родопите    
__ 1 __

08/11/21
20:12:02


"Ухловица" се намира на трийсетина километра от Чепеларе след село Смилян.

Въпреки че разстоянието е кратко, пътят ми отнема 40 минути заради многобройните завои по иначе добре поддържания асфалт. Истински се дивя на гледката от прозореца с множеството малки водопадчета, стичащи се от хребетите на планината. Силно впечатление ми прави и че на почти на всеки завой има изворчета. Произнасям сам и с удоволствие "чешмааа", или каптираните кланденчета тук, посветени на незабравими хора.

Следвайки указанията на Google, оставям колата си в близост от указателната табела за пещерата и продължавам пеш нагоре по покрития с паднали листа макадам. Следвам туристическия маршрут с методични крачки. Красотата на природата тук е пленяваща и не усещам пътя. Отнякъде дочувам първо детска глъчка, след това кучешки лай и накрая виждам няколко къщи, пръснати като скъсан гердан по билото на планината. Пътят се вие между тях и май се загубих. Google ми сочи една посока, табелките - друга

Чак тогава вдигам поглед и затаявам дъх - пред мен е цялата котловина на Смилян!

Поляните сякаш са изрисувани с пъстра палитра от всякакви цветове, наложени върху тъмнозеления цвят на боровете като картина на импресионист. Слизам две площадки надолу и точно тук се появява Тера. Нещо средно между джак ръсел и териер дружелюбно и симпатично куче. След като котката ме изостави на козята пътека, ми липсваше жива душа. След кучето се появяват и двама туристи. Разменяме думи от учтивост, оказва се, че Тера ги предвожда още от асфалтовия път. Изминала е с тях точно 460 стъпала до входа на пещерата.

"Ухловица" се намира на 1065 м над морското равнище. Открита е през 1965 г. от двама братя, членове на Чепеларския пещерен клуб, за който стана дума по-нагоре, проучена е и напълно социализирана. Снабдена е със стълби, пътеки, осветление. Юлия, екскурзоводката, която ще ни разкаже всичко за нея, твърди, че материалите за изграждането им са доставени на ръка от изследователи на пещерата, а това намирам за наистина впечатляващо.

Името на пещерата идвало от вид сова, която гнездяла вътре - горската улулица. Пещерата е мистична и впечатляваща - природата е ваяла сталактити и сталактони над 5 милиона години, а само един сантиметър сталактит се създава за 120 години... Най-високата част е цели 45 метра и от купола се спускат карстови "корали" с причудливи форми. Юлия ни посочва с лазерен лъч отделни "скулптури" - на стопанина, на стопанката и на децата им, разпръснати по стените на дългата 300 метра пещера, която се запъва в кристално чисто езерце. Стъпалата, водещи ни към дълбините, са 280, по стените се стича вода, а тук-там като новогодишни играчки висят и вече заспали прилепи. Тръгваме да се катерим нагоре по металните стъпала и след близо половин час отново излизаме на светлина. Давам си сметката, че нашият гид Юлия ги минава по осем пъти на ден в двете посоки...

Любопитствам за къщите и зидовете, покрай които минах на идване - не били вилни сгради, а махали, разказва ми тя. Тази, в която се намираме, се казвала "Ухловица". Махалите били селищни образувания, възникнали преди векове, основно заради една мрачна част от историята на България, която обаче точно тук, в Родопите, била особено трагична. По времето на османското робство християните били подложени на гонения, за да приемат ислямската религия и много от тях избягали във високите части на планината.

Слизам по стълбите до паркинга и тръгвам пеш към автомобила си. На паркинга откривам няколко щандчета със сушени горски гъби, сувенири и ябълки от градината на Юлия. Взимам си само една с вкус на есен. За съжаление втората пещера, към която съм се насочил - "Глоувица", в момента се оказа недостъпна за посетители, тъй като една от галериите й била наводнена заради скорошните дъждове.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  492       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   12/08/22