Пещера Ухловица се намира на 1040 метра надморска височина, на 3 км. североизточно от село Могилица, в крайграничната зона в западната част на Родопския горски масив. Тя е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания. Впечатляваща е с каскадите на пещерните си езера. Температурата в нея е 10-11 градуса през цялата година.
Пещерата е частично благоустроена.
Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.
Други подобни ресурси
Фирми: Туризъм
Обекти: Туристически обекти
Лица: Външ.търговия
Ухловица. Пещерите в Родопите     |
__ 1 __
08/11/21
20:12:02 |
"Ухловица" се намира на трийсетина километра от Чепеларе след село Смилян.
Въпреки че разстоянието е кратко, пътят ми отнема 40 минути заради многобройните завои по иначе добре поддържания асфалт. Истински се дивя на гледката от прозореца с множеството малки водопадчета, стичащи се от хребетите на планината. Силно впечатление ми прави и че на почти на всеки завой има изворчета. Произнасям сам и с удоволствие "чешмааа", или каптираните кланденчета тук, посветени на незабравими хора.
Следвайки указанията на Google, оставям колата си в близост от указателната табела за пещерата и продължавам пеш нагоре по покрития с паднали листа макадам. Следвам туристическия маршрут с методични крачки. Красотата на природата тук е пленяваща и не усещам пътя. Отнякъде дочувам първо детска глъчка, след това кучешки лай и накрая виждам няколко къщи, пръснати като скъсан гердан по билото на планината. Пътят се вие между тях и май се загубих. Google ми сочи една посока, табелките - друга
Чак тогава вдигам поглед и затаявам дъх - пред мен е цялата котловина на Смилян!
Поляните сякаш са изрисувани с пъстра палитра от всякакви цветове, наложени върху тъмнозеления цвят на боровете като картина на импресионист. Слизам две площадки надолу и точно тук се появява Тера. Нещо средно между джак ръсел и териер дружелюбно и симпатично куче. След като котката ме изостави на козята пътека, ми липсваше жива душа. След кучето се появяват и двама туристи. Разменяме думи от учтивост, оказва се, че Тера ги предвожда още от асфалтовия път. Изминала е с тях точно 460 стъпала до входа на пещерата.
"Ухловица" се намира на 1065 м над морското равнище. Открита е през 1965 г. от двама братя, членове на Чепеларския пещерен клуб, за който стана дума по-нагоре, проучена е и напълно социализирана. Снабдена е със стълби, пътеки, осветление. Юлия, екскурзоводката, която ще ни разкаже всичко за нея, твърди, че материалите за изграждането им са доставени на ръка от изследователи на пещерата, а това намирам за наистина впечатляващо.
Името на пещерата идвало от вид сова, която гнездяла вътре - горската улулица. Пещерата е мистична и впечатляваща - природата е ваяла сталактити и сталактони над 5 милиона години, а само един сантиметър сталактит се създава за 120 години... Най-високата част е цели 45 метра и от купола се спускат карстови "корали" с причудливи форми. Юлия ни посочва с лазерен лъч отделни "скулптури" - на стопанина, на стопанката и на децата им, разпръснати по стените на дългата 300 метра пещера, която се запъва в кристално чисто езерце. Стъпалата, водещи ни към дълбините, са 280, по стените се стича вода, а тук-там като новогодишни играчки висят и вече заспали прилепи. Тръгваме да се катерим нагоре по металните стъпала и след близо половин час отново излизаме на светлина. Давам си сметката, че нашият гид Юлия ги минава по осем пъти на ден в двете посоки...
Любопитствам за къщите и зидовете, покрай които минах на идване - не били вилни сгради, а махали, разказва ми тя. Тази, в която се намираме, се казвала "Ухловица". Махалите били селищни образувания, възникнали преди векове, основно заради една мрачна част от историята на България, която обаче точно тук, в Родопите, била особено трагична. По времето на османското робство християните били подложени на гонения, за да приемат ислямската религия и много от тях избягали във високите части на планината.
Слизам по стълбите до паркинга и тръгвам пеш към автомобила си. На паркинга откривам няколко щандчета със сушени горски гъби, сувенири и ябълки от градината на Юлия. Взимам си само една с вкус на есен. За съжаление втората пещера, към която съм се насочил - "Глоувица", в момента се оказа недостъпна за посетители, тъй като една от галериите й била наводнена заради скорошните дъждове. |
|
