Чекотинският манастир е разположен в поречието на река Малък Искър, между селата Боженци и Своде, на 15 км от Правец, на 20 км северно от Ботевград и на 70 км североизточно от София. Името на манастира идва от едноименната махала в близост до него.
Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" е основан през Втората българска държава. Съществуването на манастира е свързано със съдбата на Урвичката крепост, която се намира на няколко километра от него. В подножието на крепостта е имало също църковен комплекс по това време и двата манастира са поддържали тесни връзки. При падането на Боженишкия урвич в Османско владение в края на 14в. Чекотинската обител е разрушена.
През 17в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. По време на кърджалийските набези в края на 18в. манастира отново е разрушен, за да възкръсне за живот към средата на следващия век с усилията на местното население. В годините на робство манастира е един от най-дейните културно-просветни центрове в района, където се е съхранявало значително книжовно богатство. Някои от монасите на Чекотинския манастир са се познавали с Васил Левски и са участвали в дейността на създадените от него революционни комитети.
През 1992г. в околностите на Чекотинския манастир са правени разкопки от Археологически институт при БАН, които доказват поселищен живот по тези места от 6 - 5в. пр. Хр.
Целият комплекс, освен манастир и църква, включва и отделна триетажна жилищна сграда, която има и подземни помещения. Подземните помещения са били предвидени за изба и хамбар, а в надземните освен жилищни площи е било отделено място и за начално училище.