Бистрецкият манастир „Свети Иван Рилски Пустиножител“, известен още като „Свети Иван Касинец“ и „Свети Йоан Пусти“.
Манастирският комплекс е разположен в полите на Врачанската планина на 6 км западно от центъра на Враца, над нейния квартал Бистрец, откъдето произлиза негово име. Другите му наименования са свързани с пещерата Постницата недалеч от манастира, в която според легендата е живял като отшелник Иван Рилски, и с местността Касината, в която се намира комплексът. Името Пусти манастирът получава, след като от края на 19 в. е постепенно изоставен от монасите.
В околностите му според древно предание се е намирало тракийско светилище. Вероятно там е имало и манастирски постройки от времето на Българското царство, които са унищожени при нахлуването на османците. През 1540 г. с възстановяването на манастира се заема Димитър Дубов. Доскоро е смятано, че църквата на манастира също е построена тогава, но покрай реставрацията му е открит живописен слой от XI век. Впоследствие обителта е разрушавана още 2 пъти от турците.
През Възраждането там се развива книжовно-просветна дейност, в манастира творят Йосиф Брадати и неговият ученик поп Тодор Врачански, открито е и килийно училище. От 17 в. към манастирския комплекс работи златарска работилница, а от 1822 г. - и първата по българските земи медно-щампарска работилница, в която монасите са изработвали гравюри.
Манастирът е обновен през 1867 г., възстановителни работи са извършени и през лятото на 2008 г. Обявен е за архитектурен и художествен паметник през 1973 г.