Горноводенският манастир „Свети Свети Кирик и Юлита“ е български православен манастир в Асеновградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква.
За манастира има сведения, че е построен за първи път през 14 в. в близост до аязмо (лековит извор). Разрушен е наред с редица други манастири и църкви по време на насилственото ислямизиране на Чепино (Западните Родопи) през 17 в. В края на века е издигнат наново манастир на същото място, посветен на Св. Петка. Малко по-късно старият манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ също е възстановен в близост до новия. През 1810 г. двата манастира са опожарени и разрушени от кърджалии.
Възстановяването на сегашния манастир започва през 1816 г. и продължава до 1835 г. Църквата е осветена на 15 октомври 1850 г. В борбите за църковно-национална независимост манастирът попада в гръцки ръце в средата на 19 в. и е върнат отново на българската църква чак през 1930 г.
През 20-те и 30-те години на ХХв. в Горноводенския манастир функционира богословско училище, а в годините 1943-1944г. е превърнат в концлагер. След 9 сеп. 1944г. светата обител запустява, а след това е превърнат в Дом за душевноболни.
През 1981г. Съюза на архитектите в България получава разрешение да реставрира На 25-ти септември 1985г.става официалното откриване.
Горноводенският манстир представлява комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. Манастирската църква „Св. Петка“ е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика с притвор. По-голямата част от стенописите са дело на големия български художник Алекси Атанасов. Запазен е целият иконостас, включително и икони, рисувани от известния майстор Захари Зограф.