Лозенският манастир „Свети Спас“ е български манастир, съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, и е представлявал най-източната обитетел от основания през 13 век грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е познат с името "Долнолозенски манастир Свети Спас", посветен на народното название за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден, въпреки че светец с такова име няма.
През 17в. Лозенският манастир е възобновен, като за това свидетелстват два писмени паметника – приписки към Германския сборник оставени от Граматик Никола (1671г.) и една бележка от месецослов-пролог (1694г.). От тях научаваме, че в манастира са се помещавали училище и книжовна и калиграфска школа. След участието на лозенските монаси във въстанията през 1737г. Светата обител е отново опожарен и запустява.
През 1821г. Лозенският манастир е издигнат отново върху старите си основи, като тогава е изградена и сегашната църква. Манастирът е бил средище и на националноосвободителното движение, като в него е отсядал Васил Левски. До 1900г. Лозенската обител е била мъжки манастир, но след това се преобразува в девически.
В последните години са реставрирани част от сградите в Лозенския манастир, включително и стария олтар, който съдържа икони от периода 1850 – 1890