Според проучвания, манастирската обител, която се намира в землището на днешния квартал Долни Лозен, възниква първоначално през X-XI век. При основаването си манастирът е бил мъжки – обитаван от около четиридесет монаси, а предположенията са, че някога тук е имало две манастирски църкви – една, посветена на апостолите Петър и Павел, и втора – в чест на Света Троица. Дълго време – дори след падането на България под турско робство, това свято за местните християни място, остава защитено, благодарение на гъстата растителност, която успявала да прикрие съществуването на манастира. Въпреки това, и той пада под ударите на омразата на поробителите, които успяват да го разрушат, а монасите – да избият всички до един.
Едва в началото на XX век, е подета инициатива за възстановяването на съществувалата някога тук манастирска обител, като по спомени на възрастни хора, е издигнат малък параклис върху мястото, на което се смятало, че е имало църква преди. Така, местното население успява да съхрани от забрава паметта си, за да дочака благословеното време на възраждане и въздигане на християнството в района на селото.
В началото на 90-те години на XX век, малко по малко – с безвъзмездния труд и усърдието на местните хора започва изграждането на жилищни сгради и постройки за прииждащите от близо и по-далече поклонници. Издигната е нова, по-голяма и много красива църква, която разбира се – по името на самата обител, е посветена на Светите апостоли Петър и Павел.
Днес, Лозенски манастир “Свети Апостоли Петър и Павел” е действащ девически манастир с храмов празник – 29 юни, Петровден.
