Лясковският манастир (наричан още Петропавловски) е един от 14-те манастира изградени около Търново по времето на Втората българска държава. Според преданието манастира е построен по времето братята Асен и Петър, на сегашното си място върху хълма, където някога е имало крепост. В нея е подготвено въстанието през 1185г. за освобождението на България от византийско иго. Асеновци построяват манастира в знак на благодарност, че въстанието е успяло.
По време на турското робство, Петропавловският манастир взима активно участие в национално-освободителни борби на българския народ, като зад манастирските стени се организират няколко революционни буни, което се обяснява както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност.
В Лясковския манастир са намирали убежище и апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов и Бачо Киро. През 1874г. митрополит Иларион Макариополски отваря в манастира първата българска семинария и за неин управотел е назначен епископ Климент (Васил Друмев).
Петропавловският девически манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради.
