Панчаревски манастир „Св. Николай Чудотворец“ (известен още като Урвишки манастир) се намира в най-западната част от Ихтиманския дял на Средна гора - Лoзенска планина, на 8 km. югоизточно от центъра на кв. Панчарево. Разположен е на десния бряг на река Искър в Панчаревския ѝ пролом, близо до крепостта Урвич.
Част е от Софийската "Мала Света гора" и е бил един от най - големите манастири около София. Той е от типа манастири изграждани в близост до крепости, което било характерно за късното средновековие. Заедно с крепостта "Урвич", крепостната черква-манастир "Св. Илия" и Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил" образували Урвичкия крепостен комплекс.
Не се знае кога точно е основан (вероятно в периода 10 - 12 век), след падането на България под Турско робство манастира е разрушен а монасите му били изгорени, за което свидетелстват намерени при разкопаване на основите му човешки кости. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. чрез дарения и благодарение на феноменалната Бона Велинова от село Григорево, която по желание на местните жители, открива основите му през 1929 г. Ктитор на манастира е Атанас Господинов от Панчарево.
Църквата е построена през 1996 г. върху стари основи. Представлява еднокорабна, едноапсидна безкуполна постройка. Възкръснал за нов живот след дълги години забрава, днес "Свети Никола" е действащ манастир. Празник на манастира - 9 май. Провежда се традиционен събор, който се посещава основно от жители на околните селища, в съзнанието на които е запазен спомена за това Свято място и преданията около съдбата на "Урвич".
