Патриаршеският манастир „Света Троица“ е български манастир, разположен на десния бряг на река Янтра в подножието на отвесните скали на Арбанашката планина сред Дервентския пролом, отдалечен на 6 километра северно от Велико Търново.
Според друга версия съграждането на обителта е по времето на цар Иван Александър. Според едната той e основан от Теодосий Търновски след първия църковен събор в Търново през 1350 г. Според другата и по-вероятна е основан от монаха Евтимий, бъдещият свети патриарх Евтимий, ученик и сподвижник на Теодосий Търновски. На втория църковен събор станал през 1360 г. монах Евтимий присъства с игумена на Килифаревски манастир Теодосий и се проявява със своята скромност и компетентност.
Цар Иван Шишман често идвал в манастира, където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до река Янтра има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по желанието на царя.
На практика нищо не е известно за съдбата на манастира през периода от края на XIV до началото на XVIII в. По това време манастирът бил съграден на сегашното място, където била крепостта, за да могат монасите да се наблюдават пътищата.
Под църквата „Света Троица” се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богослужението. Тя се нарича „Рождество Христово” и вероятно е съществувала от по-рано.
През 1913 г. силното земетресение в Търново разрушава и манастира, заедно с църквата. Впоследствие сградите и църквата са възстановени на същото място.
Храмът, построен от майстор Кольо Фичето, днес и твърде променен, тъй като след Освобождението са били добавени куполи, забранени за православните църкви по турско време
След 1948 г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и параклисчето „Свети Евтимий Патриарх Търновски”. На север са селскостопанските постройки, а от юг е входът на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до църквата има параклис посветен на Иисус, до който е погребан през 1918 г. търновският митрополит Йосиф.
Храмовият празник е Петдесетница (50 дни след Великден).
