Тракийското светилище край с. Татул заема почетно място сред 10-те чудеса на България.
Много трудно е да се установи точната възраст на мегалитния комплекс, но се предполага, че първата дейност по основаването му е от около XV-XIV в. пр. Хр. Тогава са оформени скалните олтари за жертвоприношения, както и прочутата отсечена скална пирамида и гробницата.
Някои историци предполагат, че сакралното място е издигнато в култ на митичния герой Орфей, но днес няма достатъчно научни основания, които да потвърдят това становище. Независимо от това мястото често бива наричано „Храма на Орфей“.
Множество ценни исторически артефакти са намерени в района на светилището. Сред тях са керамичен жречески жезъл, глинено кандило с изящна изработка, керамична маска на бога на виното Дионис, както и други керамични изделия, някои от които са изработени със специално лъскаво покритие. По време на изследването са открити и монети от IV-III в. пр. Хр.
Изграждането на светилището е извършено с много прецизност и познание относно космическите движения и местоположението на небесните тела. Тъй като тракийската култура се характеризира с култ към Бога на слънцето, то не е изненадващо, че точно слънчевите движения са основно съображение в ритуалите. Учените смятат, че жертвоприношенията и обредите са извършвани при изгрев и залез, а по време на пролетното и есенното равноденствие се наблюдава как слънцето прониква през точно определени за това улеи.
Друго специално съобразено явление е преминаването на слънчев лъч през един конкретен процеп между скалите. Това се случва един-единствен път през годината – по време на зимното слънцестоене.
Преди години любопитство и интерес към мястото възбужда появата на лозов поник. Това се превърна в сензация, защото на скалата, на която се намира светилището, както и в радиус от десетки километри не расте грозде. А поникналото лозе е от тракийския сорт зела, който преди това е смятан за изчезнал. Вследствие на този необикновен феномен гроздето поетично е наречено „Сълзата на Орфей“.
