Ресурсбук България. Данни за избран обект

Софийските минерални бани

След Освобождението, минералната вода в новоизбраната столица на България София се ползва предимно за миене и пране, но не и за лечение. Дори през 1909 г. около извора още съществува примитивна пералня, наричана Жешкио бунар. В празнични дни там перат зидари, бояджии и рояк чираци. Горещата минерална вода блика в бунар сред празно и незастроено място, като около извора са нахвърляни камъни. До всеки камък се вижда някой мъж, наведен над газена тенекия, в която си пере бельото най-често.

Традицията да се пере на Жешкио бунар не била от вчера. Още в турско, бунарът е бил собственост на тъкаческия еснаф. Водата не се пиела, щото нагарчала. Според регулационния план в началото на ХХ век изворът попада в основите на бъдещ строеж, затова кметът разпорежда да отведат водата към новостроящата се нова баня, а бунарът затрупват с камъни.

В римско време на площад „Бански” се издига храмът на бога-лечител Асклепий. Около него пък са най-важните обществени сгради. Точно 7 м. са широки стълбите към басейна на старата римска баня. По-късните завоеватели правят всичко възможно да заличат и спомена за някогашното величие на древната Сердика.

Когато османлиите завладяват града, наричат площада „Баня Баши”. Тук издигат голямата Баня баши джамия през 1576 г. През време на турското владичество „Баня баши” е най-важният и оживен площад в София. Той се намира до самите пазари (чаршии).

Съдбата на джамията замалко щяла да се реши фатално след освобождението на града, когато руският княз Дондуков-Корсаков през една бурна нощ изпраща техници-пионери, които взривяват доста минарета на тогавашните софийски джамии. Баня баши джамия обаче оцелява и после години наред я поддържат със средства на Софийската община.

В съседство с джамията е банята с пералня, построена през ХVІ век. Турците не хабят използваната вода, а щавят с нея кожи в намиращата се наблизо табакхана, след което по стар римски канал мръсната вода се влива във Владайската река.

Още през ХVІ в. софийската баня е сравнявана с Пантеона в Древния Рим. Според турския пътешественик Евлия Челеби тя побира до 1000 къпещи се. Всички чучури изобразяват жаби, с изключение на този, от който тече водата в басейна, с глава на лъв. Мъжки и младежки компании прекарват по стар мохамедански обичай в банята цели нощи в песни и гуляи на осветление със свещи.

По-подробни описания оставя и пътешественикът Бланки, който през 1834 г. също се окъпва в софийската баня. Той пише, че мъжкото отделение се състои от голям басейн, покрит със свод, продупчен с малки отверстия, които процеждат светлината, за да бъде вътре полумрак. Водата в басейна е 45°С. Християнинът се очипква в отделна кабина. Телякът го избанва със силно ароматен сапун и четка. После му казва, че ще измие помещението, защото е грешно мохамеданин да се къпе в него, ако преди това е ползвано от неверник.

Женското отделение не отстъпва по уредба на мъжкото. В началото на ХVІІІ век там се изкъпва леди Мери Монтагю, която нарича банята „женско кафене”. Тя с интерес гледа как заможните туркини се протягат на мраморни седалища, напомнящи легла, а около тях се суетят робините им. Пътешественичката изпада в захлас от красотата на голите тела и ги препоръчва на модния тогава художник Жервас.

Старата турска баня просъществува с добавки (на вани през 1883 г. например) и други поправки до 1913 г. В нея неведнъж се къпе и Константин Иречек, министър в новоосвободена България. Сегашната баня, която е определена за музей на София, е открита за ползване през май 1913 г. Пет години преди това откриват Малката баня с лице към „Екзарх Йосиф” с тенденцията да измести и облекчи натоварването на старата турска баня. В новата баня редовно се къпе народният поет Иван Вазов. А Яворов, Александър Балабанов, Елин Пелин и други бъдещи класици дори се бръснат в нея.

Лечебността на минералната вода софиянци откриват другаде – в Овча купел. Минералният извор там, наричан любовно „Жешката вода” изригва след земетръса през 1858 г. Водата му така си тече, без да се ползва половин век. Виновна за откритието е неочакваната плодовитост на овцете, които пасат край него.

Местните селяни, собственици на нивичките, ги дават под наем на предприемчиви люде, които струпват примитивни колиби, навеси, бюфет, прокопават и два басейна – за мъже и за жени. Бившите овчари обикалят прииждащите и ги убеждават, че няма болест, която „Жешката вода” да не изцери.

За красния пол уреждат специален басейн, част от гьола, който дотогава бил гюме на ловджиите на диви патици. Той е в съседство с мъжкия, но двата басейна ги отделят с ограда от дървени сандъци. В 50-те квадрата на басейна дамите се напластяват една до друга като хамсии. Водата в него е 30 сантиметра, а под нея калта стига до 15 сантиметра. Бездетните дами влизат вътре с долните си ризи и фусти.

Всъщност минералната вода в Овча купел е хипотермална, сулфатно-хидрокарбонатно-калциева, флуорна, с лек мирис на сероводород. Лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, хронична венозна недостатъчност, ортопедични, травматологични, професионални, кожни и заболявания на периферната нервна система.

По-късно софиянци откриват ползата от минералните води в Банкя, Горна баня, Панчарево, Княжево. Температурата на минералната вода в Банкя е 36,5-37°С, а по състав е слабоминерализирана, хипотермална, с много ниска твърдост.

Балнеолечението с минерална вода от Банкя се провежда чрез прилагане на вани, бани, подводен масаж, инхалации, пиене, като действието й върху организма е външно и вътрешно – предимно за сърдечно болни. Водата в Панчарево е гореща между 24 и 48°С.

Повечето от построените минерални бани през миналия век, при това с оригинална архитектура, обаче днес не функционират или са в руини.

Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Историческа забележителност
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове (връзки) към Софийските минерални бани
 
W67928 Древен минерален извор в сърцето на София Здравеопазване gobio.bg Виж  ~  
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   -
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: София-град
  Община: София
  Населено място: София
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Туристически обект
  Качество: Музей
  Статус: Туризъм
 
 



 
 
 
Google
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  162       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   14/06/19