Ресурсбук България. Данни за избран обект

 

Долината на тракийските царе

Долината на тракийските владетели (царе) е популярно наименование въведено в публично обращение от археолога Георги Китов, което отразява изключително високата концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура в Казанлъшката котловина.

На територията и се предполага, че съществуват над 1500 надгробни могили, от които до момента са проучени около 300. Според изследователите, подобно на Долината на царете в Египет, в Казанлъшкото поле са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация.

През 1944 г. е разкрита Казанлъшката гробница. Между 1948 и 1954 г. при строежа на язовир Копринка е проучен древният град Севтополис. Между 1960-те и 1980-те години на ХХ век е изследван и могилният некропол принадлежащ на жителите му, където са разкрити още две тухлени гробници. През 1965 г. са разкрити Мъглижката и Крънската гробници. Отново през 1960-те години са проучени тракийски могили от римската епоха в землищата на селата Тулово и Дъбово от проф. Л. Гетов. През 1970-те години д-р М. Домарадски проучва селище и прилежащия му некропол в местност „Атанасца“, село Тъжа.

От 1992 г. до 2006 г. с кратки прекъсвания продължава изследователската работа на ст.н.с. д-р Георги Китов и ръководената от него ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания). Благодарение на дейността им са проучени около 200 могилни насипа отразяващи погребалните практики на траките през желязната и римската епохи в Казанлъшката долина. Сред разкритите паметници се открояват над 15 гробници в различна степен на запазеност, 3 зидани гроба и множество богати погребения.

Откритието на царско погребение и втора златна маска в Далаковата могила през 2007 г. край сливенското село Тополчане и погребения на аристократи в Друмева могила край Старо село и Якимова могила край Крушаре разширяват географията на Долината по поречието на река Тунджа в Сливенския край. В Долината е видна приемствеността на траките наследили културата от жители обитавали района столетия преди развитието на тракийската цивилизация. Тези следи са видни в Мегалита над село Бузовград, за който се предполага, че съществува от 1800 – 1600 г. пр.н.е. и Севтополис, който е изграден върху по-ранно селище.

Днес само Казанлъшката гробница е получила световно признание като паметник включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. През септември 2012 г. Община Казанлък подготвя и представя документи, с които ще кандидатства с проект озаглавен „Долината на тракийските царе“ пред ЮНЕСКО за включването на гробните могили Голяма Косматка, Оструша, Шушманец, Хелвеция и Грифони в списъка на Световното културно и природно наследство



Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Туристически обекти
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове към Долината на тракийските царе
 
O3399 Тракийската гробница в Казанлък Историческа забележителност Казанлък
O7577 Голяма Косматка Историческа забележителност Шипка
O7576 Светицата Историческа забележителност Крън
O7575 Сарафовата могила Историческа забележителност Шипка
O7574 Могилата Оструша Историческа забележителност Шипка
O7582 Сашова могила Историческа забележителност Шипка
O7581 Шушманец Историческа забележителност Шипка
O7580 Грифони Историческа забележителност Шипка
O7579 Хелвеция Историческа забележителност Шипка
O7578 Голяма Арсеналка Историческа забележителност Шипка
O7573 Мъглижка гробница Историческа забележителност Мъглиж
O7583 Мегалит над село Бузовград Историческа забележителност Бузовград
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   -
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: Старозагорска
  Община: Казанлък
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Историческа забележителност
  Качество: История
  Статус: Туризъм
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Долината на тракийските царе    
__ 1 __

01/11/21
00:30:33


По тракийските следи

Признавам си, че бях чувал за траките единствено от филма "Спартак" - за роба гладиатор, който е щял да събори Римската империя. След това в музея в Хисаря разбрах, че по тези земи е имало вековно тракийско царство и любопитството ми се възбуди. Затова изчетох всичко за Одриското царство. Разбрах, че е възникнало около V век преди Христа и е обединявало тракийските племена, а одрисите са били тези, които са надделели над всички тях. За него се споменава и в "Илиада" на Омир.

След години на възходи и падения се стига до IV век пр. Хр., в който тракийските владетели отхвърлили хегемонията на наследника на Александър Македонски - Лизимах. Най-известният тракийски владетел от това време е Севт III. Той построил тракийския град Севтополис, който понастоящем се намира в долната част на язовир "Копринка" до град Казанлък. Именно с тракийския владетел са свързани повечето археологически разкрития в този район.

Казанлъшката гробница е открита случайно. По време на Втората световна война войници започнали да строят противобомбено скривалище в сегашния парк "Тюлбе" и така попаднали на нея. С уникални стенописи на купола й, през 1979 г. тя е призната за паметник на световното наследство на ЮНЕСКО.

След кратко изкачване по стълбите на парка над Казанлък пред мен се открива сградата на гробницата. Тя е консервирана и затворена, за да не се повреди от атмосферните условия, но встрани е изградено точно нейно копие. Датирана е около III век пр.н.е. и се предполага, че в нея е погребан синът на тракийския цар Севт III - Ройгос, затова е и обект на засилен туристически интерес.

Само на 5 минути от Казанлъшката гробница се намира музеят, в който са събрани доста артефакти от Долината на тракийските царе. Тук е и един възхитителен златен венец от фини дъбови листа и клонки, принадлежал на Севт III.

Пътят отвъд

Буквално на петнайсетина минути от Казанлък в посока София се намират три тракийски гробници. Първата е "Хелвеция" и е непосредствено до село Шипка. До нея са разположени "Грифоните", а малко по-нагоре - "Шишманец". Там ме посреща Кина Рачева, която ме запознава с обичаите на древните траки. Гробницата "Хелвеция" е датирана от V-IV век пр. Хр. и се състои от дълъг и широк коридор, наричан дромос, и камера. В преддверието й е открит скелет на кон. Госпожа Рачева ми обяснява, че тракийските владетели и аристокрация са били подготвяни за следващия живот (впрочем тя подчертава, че използването на термина задгробен живот е неправилно). Преди погребения траките се отдавали на тържества, затова в преддверията на гробниците са открити предмети, както и скелети на коне и кучета.

Тази гробница, както и много други, е била разкрита от археолога Георги Китов, име, което ще се окаже ключово в проучването на Казанлъшката долина.



Името на другата гробница до "Хелвеция" - "Грифоните", идва от две фигури над камерата, наподобяващи средновековни грифони. Малко над двете могили виждам и третата - "Шишманец". За това, че е от IV век пр. Хр., свидетелстват колоните в нея. Всички гробници са със запазени мраморни врати към камерите, които са се затваряли и отвътре, вероятно за провеждане на тайни ритуали. Повечето от тези мистични места са били ограбени още в древността, но има и знаменателни находки.

Една такава е "Светицата" - надгробна могила в близост до гр. Крън, в която е открита уникална лицева маска с тегло над половин килограм злато и други вещи - находки, които карат археолозите да смятат, че тук е погребан тракийски аристократ. За съжаление в момента не може да посетим "Светицата", тъй като е затворена.
Интересното е, че Китов сам е кръщавал гробниците, а за хората от селото това са си били просто "могилите зад завода".

Питам Кина Рачева за "Голямата косматка", защото съм чувал любопитна история за нея. Намирала се на 5 минути от "Хелвеция" и на 100 метра от централния път. Любопитствам що за име е това. Местните хора я наричали така, защото обрасвала с храсти и оттам - косматка.

Точно преди село Шипка вдясно виждам надпис за "Голямата косматка", завивам наляво и след един дълъг завой се оказвам пред огромна витрина, представляваща входа към гробницата. Тя наистина е внушителна!

Преддверието й е с 13-метров коридор.

Предполага се, че преди да стане гробница, това е било храм, но в началото на III век там е бил положен древен владетел. Намерен е бронзов бюст, а откритите артефакти са направени от злато, сребро, стъкло и алабастър. Открит е бронзов шлем и сребърна чаша с надпис на гръцки "ΣΕΥΘΟΥ" (на Севт). Статуята и намерените монети от времето на Севт III удивително си приличали, затова се предполага, че тук е погребан мистичният цар на траките. Има и още забележителни находки - въпросният златен венец от дъбови клонки, който видях в музея, златна чаша за вино и военна екипировка. Всички те - разположени в камерата на гробницата.



А историята, за която се бях сетил за тази тракийска могила, ми я разказа мой приятел журналист: при разкриването на находките преди повече от 15 години археолозите извикали полиция да ги охранява заради очакваното златно съкровище. И то наистина се оказало голямо.

Един град под водата

Язовир "Копринка" е построен през 1955 г. на река Тунджа. Той е дълъг 3 километра, а идеята за неговото построяване е от 1924 г.. Впечатляващото при него е, че под водите му лежи тракийският град Севтополис - седалище на царството на Севт III.

Градът е бил проучен в период 1946 - 1954 г. при строежа на язовира.

Според разкопките той е бил изграден по примера на гръцките полиси - две главни порти са водили към центъра, където се е намирал градски площад - агората. Там е бил открит и гранитен блок с надпис, споменаващ името на жрец на бога Дионис, имало е и останки от култова сграда.

Но за разлика от гръцките градове, Севтополис не е имал акропол, вместо него е била изградена цитадела - вътрешна крепост, която вероятно се е ползвала от Севт III за дворец.

Севтополис е бил разрушен от варварски нападения с помощта на стенобойни машини, доказателство за това са намерените каменни гюлета в подножието на стените му.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  1292       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   10/06/20