Долината на тракийските владетели (царе) е популярно наименование въведено в публично обращение от археолога Георги Китов, което отразява изключително високата концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура в Казанлъшката котловина.
На територията и се предполага, че съществуват над 1500 надгробни могили, от които до момента са проучени около 300. Според изследователите, подобно на Долината на царете в Египет, в Казанлъшкото поле са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация.
През 1944 г. е разкрита Казанлъшката гробница. Между 1948 и 1954 г. при строежа на язовир Копринка е проучен древният град Севтополис. Между 1960-те и 1980-те години на ХХ век е изследван и могилният некропол принадлежащ на жителите му, където са разкрити още две тухлени гробници. През 1965 г. са разкрити Мъглижката и Крънската гробници. Отново през 1960-те години са проучени тракийски могили от римската епоха в землищата на селата Тулово и Дъбово от проф. Л. Гетов. През 1970-те години д-р М. Домарадски проучва селище и прилежащия му некропол в местност „Атанасца“, село Тъжа.
От 1992 г. до 2006 г. с кратки прекъсвания продължава изследователската работа на ст.н.с. д-р Георги Китов и ръководената от него ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания). Благодарение на дейността им са проучени около 200 могилни насипа отразяващи погребалните практики на траките през желязната и римската епохи в Казанлъшката долина. Сред разкритите паметници се открояват над 15 гробници в различна степен на запазеност, 3 зидани гроба и множество богати погребения.
Откритието на царско погребение и втора златна маска в Далаковата могила през 2007 г. край сливенското село Тополчане и погребения на аристократи в Друмева могила край Старо село и Якимова могила край Крушаре разширяват географията на Долината по поречието на река Тунджа в Сливенския край. В Долината е видна приемствеността на траките наследили културата от жители обитавали района столетия преди развитието на тракийската цивилизация. Тези следи са видни в Мегалита над село Бузовград, за който се предполага, че съществува от 1800 – 1600 г. пр.н.е. и Севтополис, който е изграден върху по-ранно селище.
Днес само Казанлъшката гробница е получила световно признание като паметник включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. През септември 2012 г. Община Казанлък подготвя и представя документи, с които ще кандидатства с проект озаглавен „Долината на тракийските царе“ пред ЮНЕСКО за включването на гробните могили Голяма Косматка, Оструша, Шушманец, Хелвеция и Грифони в списъка на Световното културно и природно наследство
Други подобни ресурси
Фирми: Туризъм
Обекти: Туристически обекти
Лица: Външ.търговия
Долината на тракийските царе |
__ 1 __
01/11/21 00:30:33 |
По тракийските следи
Признавам си, че бях чувал за траките единствено от филма "Спартак" - за роба гладиатор, който е щял да събори Римската империя. След това в музея в Хисаря разбрах, че по тези земи е имало вековно тракийско царство и любопитството ми се възбуди. Затова изчетох всичко за Одриското царство. Разбрах, че е възникнало около V век преди Христа и е обединявало тракийските племена, а одрисите са били тези, които са надделели над всички тях. За него се споменава и в "Илиада" на Омир.
След години на възходи и падения се стига до IV век пр. Хр., в който тракийските владетели отхвърлили хегемонията на наследника на Александър Македонски - Лизимах. Най-известният тракийски владетел от това време е Севт III. Той построил тракийския град Севтополис, който понастоящем се намира в долната част на язовир "Копринка" до град Казанлък. Именно с тракийския владетел са свързани повечето археологически разкрития в този район.
Казанлъшката гробница е открита случайно. По време на Втората световна война войници започнали да строят противобомбено скривалище в сегашния парк "Тюлбе" и така попаднали на нея. С уникални стенописи на купола й, през 1979 г. тя е призната за паметник на световното наследство на ЮНЕСКО.
След кратко изкачване по стълбите на парка над Казанлък пред мен се открива сградата на гробницата. Тя е консервирана и затворена, за да не се повреди от атмосферните условия, но встрани е изградено точно нейно копие. Датирана е около III век пр.н.е. и се предполага, че в нея е погребан синът на тракийския цар Севт III - Ройгос, затова е и обект на засилен туристически интерес.
Само на 5 минути от Казанлъшката гробница се намира музеят, в който са събрани доста артефакти от Долината на тракийските царе. Тук е и един възхитителен златен венец от фини дъбови листа и клонки, принадлежал на Севт III.
Пътят отвъд
Буквално на петнайсетина минути от Казанлък в посока София се намират три тракийски гробници. Първата е "Хелвеция" и е непосредствено до село Шипка. До нея са разположени "Грифоните", а малко по-нагоре - "Шишманец". Там ме посреща Кина Рачева, която ме запознава с обичаите на древните траки. Гробницата "Хелвеция" е датирана от V-IV век пр. Хр. и се състои от дълъг и широк коридор, наричан дромос, и камера. В преддверието й е открит скелет на кон. Госпожа Рачева ми обяснява, че тракийските владетели и аристокрация са били подготвяни за следващия живот (впрочем тя подчертава, че използването на термина задгробен живот е неправилно). Преди погребения траките се отдавали на тържества, затова в преддверията на гробниците са открити предмети, както и скелети на коне и кучета.
Тази гробница, както и много други, е била разкрита от археолога Георги Китов, име, което ще се окаже ключово в проучването на Казанлъшката долина.
Името на другата гробница до "Хелвеция" - "Грифоните", идва от две фигури над камерата, наподобяващи средновековни грифони. Малко над двете могили виждам и третата - "Шишманец". За това, че е от IV век пр. Хр., свидетелстват колоните в нея. Всички гробници са със запазени мраморни врати към камерите, които са се затваряли и отвътре, вероятно за провеждане на тайни ритуали. Повечето от тези мистични места са били ограбени още в древността, но има и знаменателни находки.
Една такава е "Светицата" - надгробна могила в близост до гр. Крън, в която е открита уникална лицева маска с тегло над половин килограм злато и други вещи - находки, които карат археолозите да смятат, че тук е погребан тракийски аристократ. За съжаление в момента не може да посетим "Светицата", тъй като е затворена. Интересното е, че Китов сам е кръщавал гробниците, а за хората от селото това са си били просто "могилите зад завода".
Питам Кина Рачева за "Голямата косматка", защото съм чувал любопитна история за нея. Намирала се на 5 минути от "Хелвеция" и на 100 метра от централния път. Любопитствам що за име е това. Местните хора я наричали така, защото обрасвала с храсти и оттам - косматка.
Точно преди село Шипка вдясно виждам надпис за "Голямата косматка", завивам наляво и след един дълъг завой се оказвам пред огромна витрина, представляваща входа към гробницата. Тя наистина е внушителна!
Преддверието й е с 13-метров коридор.
Предполага се, че преди да стане гробница, това е било храм, но в началото на III век там е бил положен древен владетел. Намерен е бронзов бюст, а откритите артефакти са направени от злато, сребро, стъкло и алабастър. Открит е бронзов шлем и сребърна чаша с надпис на гръцки "ΣΕΥΘΟΥ" (на Севт). Статуята и намерените монети от времето на Севт III удивително си приличали, затова се предполага, че тук е погребан мистичният цар на траките. Има и още забележителни находки - въпросният златен венец от дъбови клонки, който видях в музея, златна чаша за вино и военна екипировка. Всички те - разположени в камерата на гробницата.
А историята, за която се бях сетил за тази тракийска могила, ми я разказа мой приятел журналист: при разкриването на находките преди повече от 15 години археолозите извикали полиция да ги охранява заради очакваното златно съкровище. И то наистина се оказало голямо.
Един град под водата
Язовир "Копринка" е построен през 1955 г. на река Тунджа. Той е дълъг 3 километра, а идеята за неговото построяване е от 1924 г.. Впечатляващото при него е, че под водите му лежи тракийският град Севтополис - седалище на царството на Севт III.
Градът е бил проучен в период 1946 - 1954 г. при строежа на язовира.
Според разкопките той е бил изграден по примера на гръцките полиси - две главни порти са водили към центъра, където се е намирал градски площад - агората. Там е бил открит и гранитен блок с надпис, споменаващ името на жрец на бога Дионис, имало е и останки от култова сграда.
Но за разлика от гръцките градове, Севтополис не е имал акропол, вместо него е била изградена цитадела - вътрешна крепост, която вероятно се е ползвала от Севт III за дворец.
Севтополис е бил разрушен от варварски нападения с помощта на стенобойни машини, доказателство за това са намерените каменни гюлета в подножието на стените му. |
|