Паметникът на свободата (Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола. Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“.
Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от държавния глава цар Борис III.
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.
Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша.
Други подобни ресурси
Фирми: Туризъм
Обекти: Туристически обекти
Лица: Външ.търговия
Започва обследването за реставрацията на паметника на връх Шипка     |
__ 1 __
13/10/20
16:26:49 |
Започва подготовката за обстойния оглед на паметника на връх Шипка. След него ще започне и планираният ремонт, съобщи директорът на Националния парк-музей "Шипка Бузлуджа" д-р Чавдар Ангелов. Плановете предвиждат цялостно обновяване на фасадите, префугиране и подмяна на облицовъчните камъни при нужда. Също - обновяване отвътре.
Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България, увенчава величествения Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка. Времето и метеорологичните условия обаче са дали своето отражение върху него и той започва да се руши.
За да започне реставрацията и консервацията на монумента трябва да се направи първо обследване на фасадите. Това е най-сложната част от предстоящите дейности, като за целта трябва да се осигури и безопасен достъп на експертите да достигнат до всяка точка, тъй като според директора на музея при самото изграждане на Паметника са допуснати доста грешки, приет е с дефекти и всичко това се натрупва с времето.
Фасадата на Паметника е изработена от местен камък дуламит,който не е много качествен като материал,но на практика с това са разполагали и за да поевтинят. Този камък има свойството да поема влага, съответно тази влага зимно време при ниските температури тук в района на билото на Стара планина замръзва и постепенно това оказва деструктивно влияние върху самото състояние върху облицовката на Паметника.
Отделно фугировките, които са изпълнени с фугираща смес са доста компроментирани. През тях допълнително също прониква влага,която навлиза във вътрешността на монумента и разрушава интериорното пространство.
Последната сериозна консервационно-реставрационна намеса е била проектирана в края на 70-те години на ХХ в. и извършена в началото на 80-те години. След извършване на обследването ще се направи инвестиционен проект, който трябва да реши проблема с проникването на влагата.
Миналата година приключи цялостната реставрация на лъва на Паметника на свободата на връх Шипка.
Първото което се доказа категорично, че лъвът не е бронзов, а е изработен от месинг. Освен това стана ясно, че той не е изработен от 25 отделни части, както и тежестта на фигурата се оказа, че е доста по-малко от тиражираното над 20 тона. От това което бе извършено миналата година се установи, че тежестта на лъва е 12 200 кг.
Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" притежава статут на единична историческа недвижима културна ценност с категория "национално значение". Дори в периода на усложнена епидемична обстановка, след като отново отвори врати през май, в почивните дни е посещаван от стотици граждани. През миналата година той е бил посетен от 90 000 туристи от България и света. |
| Национален парк-музей Шипка |
__ 2 __
24/08/23
16:29:55 |
Зная, че Шипка е едно от най-разпознаваемите и посещавани места в България. "Паметникът на свободата" е построен преди близо 100 години на връх Свети Никола на билото на Стара планина. Докато се изкачвам по стъпалата към него - 890 на брой, - си припомням част от българската история.
Тук се е състояла една от важните битки по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Отбраната на Шипченския проход е трябвало да спре настъплението на турската армия, която е целяла да премине Стара планина и да окаже помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Боевете, започнали през август 1877 г. и продължили и през есента и зимата на същата година, остават в българската история под името Шипченска епопея. Защитниците на прохода са многократно превъзхождани по численост от турската армия, но проявеният героизъм и дошлите в решителния момент на августовските боеве подкрепления спасяват прохода въпреки големия брой жертви. След превземането на Плевен в края на 1877 г. руските войски правят контранастъпление през Балкана и пленяват турската армия на Вейсел паша в с. Шейново.
Днес тук се намира Национален парк-музей, който обхваща района на историческите места, свързани с отбраната на Шипченския проход. Създаден е през 1956 г. и включва паметници, възстановки на позиции, батареи и землянки. Най-разпознаваемият елемент от музея е Паметникът на свободата, около който всяка година на 3 март и през месец август се почита паметта на загиналите за свободата.
По етажите на монумента е подредена експозиция, включваща снимки, документи, лични вещи и оръжие на защитниците на прохода, ордени, медали. Там се намира и копие на първия боен флаг на Българското опълчение - легендарното Самарско знаме.
Пиер Анри - френски журналист
|
| Как Пеньо Бомбето построи паметника на Шипка |
__ 3 __
04/03/24
16:30:47 |
Всяка година на 3 март стотици българи изкачват 894 стъпала, за да стигнат до историческия връх Шипка и да се поклонят пред героизма на падналите за свободата на България при отбраната на Шипческия проход през август 1877 г.
Сраженията продължават три дни - от 21 до 23 август 1877 г. Върхът символизира героизма, а най-впечатляващ е Паметникът на свободата, висок 31,5 м.
Не толкова известен е фактът, че решаваща заслуга за съществуването му такъв, какъвто го познаваме днес, е на майстор Пеньо Атанасов Колев, известен като Пеньо Бомбето.
Идеята за паметника датира от Учредителното народно събрание на 13 април 1879 г. , но се дава ход на нея едва през 1920 г., когато Дружеството на поборниците-опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметника на свободата с дарения от целия народ. Конкурсът е спечелен от архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев, който по проект на Кирил Шиваров изпълнява фигурата на лъва.
Първият камък на монумента е положен на 24 август 1922 г., но същинското строителство започва чак през есента на 1926 г.
През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от Дряновско, но след две години екипът му бързо се разбягва заради свирепите бури, рекордните студове на върха и липса на пари за строителните материали.
Пеньо Колев е роден през 1902 г. в село Дралфа. Завършва основно образование и едва 15-годишен започва да помага на баща си по строителни обекти. Така изучава занаята.
По това време Пеньо Колев си купува бомбе. Той е първият мъж от Дралфа, който хвърля салтамарката, потурите и цървулите и се облича в градски облекла. Като си отишъл на есен в родното място и се отбил в кръчмата всички изблещили очи, като го видели в този вид. И захванали: " Бомбето...Пеньо Бомбето ". Така тръгнал прякора му и останал до края на живота му. Той не можел без аксесоара си, махнел ли го, му ставало студено на главата. Бомбето се трансформирало в табиет и го държал непрекъснато на главата си.
Около 20-годишен той успява да се сдобие с документ за майстор-предприемач, с който може да ръководи строежи с обща стойност на строителните работи до 5 млн. лева.
Успешната му работа по моста на река Струма при село Студена, фабриката на строително дружество "Циклоп" край Горнобанското шосе на София, катедралата и учителския институт в Шумен правят името му популярно и уважавано.
Затова и не случайно през 1928 г. се обръщат към него със специална молба да довърши паметника на "Шипка". По това време той е 26-годишен.
През април Петьо Бомбето се качва на върха, за да огледа обекта. Придружават го няколко души от комитета за построяване на паметника, сред които и участник в боевете на Шипка.
След като слиза от върха подписва договора в село Шипка.
Началото е трудно
Първо трябва да се намерят строители каменоделци, което се оказва не лека задача. Първата група се отказва след прекарана една нощ на открито.
Останал сам, Пеньо не се отчайва. След десетина дни наема нови работници балканджии - 14 души от Габрово, които не се плашат от бурите и ветровете. Плаща им предварително и те му се отплащат с усърдна работа.
Първо подготвят пътища и пътеки, изкопават землянки, в които да живеят. За нуждите на строежа са закупени два чифта биволи със специални метални коли от Севлиево, с които започват да пренасят тежките камъни.
"Животните и те зор видяха, на четири крака веднъж не стъпиха, все на колене мъкнеха. Ала щом изкачиха първата кола, отвориха ми се гърдите - ще го бъде паметника!".
Пеньо Бомбето и екипа му работят в продължение на три години на върха - от април до октомври. След Петковден строителите напускали строежа и с радост, и с тъга, тръгвали за вкъщи.
Майсторът поставя последния камък на върха през 1930 г. Официално го откриват 4 години по-късно.
Паметникът на върха
894 стъпала водят до върха на Паметника на свободата на Шипка. Представлява голяма кула от доломит (безцветен минерал) с форма на пресечена пирамида, като каменна бойница на крепост. Висока е 31,5 метра, на върха има площадка, от която се открива панорама наоколо.
Бронзовият (по-точно месингов) лъв пред паметника е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през 1929 г. Според първоначалния проект месинговият лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. Направили груб макет на лъв с подръчни средства и го качили върху изградения вече паметник. Така установили, че ако скулптурата бъде там горе, няма да се вижда добре. Затова лъвът е бил поставен над главния вход на паметника. Лъвът е с дължина 8 м и височина 4 м, с тегло около 12 тона. Сглобен е от 53 отделни парчета. В първоначалния проект лъвът трябвало да гледа на север, но румънското правителство остро протестирало, че "не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!". Обръщат го на юг, но тогава реагирали Гърция и Турция. Накрая решили лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите.
От всяка страна на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново.
На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войници и българските опълченци.
Над саркофага има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.
По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника — на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех.
Откриването
На 26 август 1934 година става тържественото му откриване. На него присъстват цар Борис III и министър-председателят Кимон Георгиев. Във вестниците от онова време е публикувана неговата реч при откриването.
На откриването архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни отличия. Тук е и Петьо Бомбето, но сред мнохилядната тълпа и никой не споменава името му.
"Спомням си тогава върхът как почерня от хора - да имаше сто хиляди. Сред тях беше и баща ми, дошъл пеш от Дралфа до тук, да чуе хубави думи за сина си. Наоколо постове от военни, микрофони. На самия връх бяха големците, заедно с цар Борис III, а аз стоях настрана, сред множеството. Въпреки че бях поканен за тържеството, горе никой не ме повика. Имаше слово. Раздадоха се награди, и то на хора, които никога не бях виждал. Малко обидно ми стана, че за мен, простия строител, и за другарите ми никой не спомена поне една дума. От тоя ден нататък не отидох да видя паметника 30 години", спомня си по-късно Петьо Бомбето.
По-късно успява да се радва на творението си и често допълва екскурзоводите по време на обиколките там.
Без подобаваща разгласа, през 1973 г. Пеньо Колев получава "Народен орден на труда" - бронзов, а през 1975-а - златна значка "Колю Фичето". Години по-късно обаче се разчува из цялата страна за строителя на Шипка. По-късно, по време на честването на 1300-годишнината от основаването на Аспарухова България, Пеньо е викан на официални тържества. Това е една, макар и много закъсняла, значителна морална награда за неговото дело.
Петьо Колев - Бомбето работи до последния си дъх. Малцина знаят, че той участва в строителството на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.
Умира на 85-годишна възраст на 9 юни 1987 година в град Попово, а подвигът му често е наричан "Втората Шипка".
През 2017 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Попово - посмъртно, а през 2019 г. година в Търговище е именувана улица на него. На родната къща на Пеньо Атанасов в селото има поставена паметна плоча. Миналата година беше взето решение от общинския съвет на Търговще за издигане на негов паметник в родното му село.
"Самото изграждане на паметника на времето е било инженерен подвиг и плод на неимоверни усилия", казва директорът на Националния музей "Шипка - Бузлуджа" Чавдар Ангелов. |
|
