Демир баба (от турски: Железният баща) е живял вероятно в средата на XVI в. С неговото име е свързано разпространението и утвърждаването на алевизма в Североизточна България.
Според легендата Демир баба е бил ученик на Ак Язълъ баба, чието теке е в Оброчище, и е бил надарен с голяма мощ на богатир.
Когато веднъж настъпила суша, той ударил с ръката си в земните недра и на мястото бликнал извор. В памет на това чудо изворът и до днес се нарича Беш пармак – Пет пръста. Вярва се, че водата му е с лечебна сила, и затова изворът се посещава по Гергьовден, Илинден и Димитровден от алиани, мюсюлмани и християни.
В миналото посетителите алиани са имали право да останат в Теккето три дни и две нощи в специална сграда за гости, наречена имарет.
Гробът на светеца Демир баба, разположен в средата на седмоъгълно помещение, е ориентиран с главата на запад и винаги е отрупан с дарове.
Демир баба е носил железни обувки, реплики на които може да се видят в изградения музей в къщата, в която се твърди, че е живял. Даже в двора се твърди, че има останали следи от железните му обувки...
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 830
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 01/09/23
