Ресурсбук България. Данни за избран обект

Тракийската куполна гробница. Поморие

Античната куполна гробница се намира на около 1 km от град Поморие, (Област Бургас), на 300 m от автомобилния път Поморие – Бургас. Разположена е в района на Станцията за овощарство. Архитектурата на съоръжението е уникална за Балканския полуостров.

Гробницата датира от ІІ – ІІІ век сл. Хр. Приета е научната хипотеза, че съоръжението е служило за мавзолей (хероон) на богата анхиалска тракийска фамилия, в който са се извършвани религиозни ритуали посветени на култа към слънцето. Античната куполна гробница е най-голямата, откривана някога в България и е единствена по рода си на Балканския полуостров. Представлява комбинация на типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей (хероон) под насипа на надгробна могила.

Описание и особености

Могилата, под която е изградена гробницата, е висока 8 m и е с диаметър 60 m. Основата ѝ е елипсовидна, а върхът е с леко яйцевидна форма. Гробницата се състои от коридор (дромос) – с дължина 22 m и кръгла камера, с диаметър 11,60 m и височина 5,50 m. Съоръжението е изградено от камък (типично за тракийските строители) и тухли (характерни за римляните). Гробницата е засводена с полуцилиндричен свод, в центъра на който е изградена куха колона с диаметър 3,30 m, която се разширява нагоре и слива с външната стена.

От вътрешната стена на кухата колона е била изградена вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилния насип. По околовръстната стена на гробницата са разположени пет ниши, в които се предполага, че са били разположени урните на покойниците. Стените на залата, коридорът и фланкиращите помещения на съоръжението са били измазани с т.нар. „горещ хоросан“ (състоящ се от негасена вар и морски пясък) и изрисувани, но до днес са запазени само фрагменти от мазилката, която е била оцветена в зелено.

При дромосът се наблюдава прагово стъпало от грубо обработен пясъчник с дължина 1,80 m, ширина 0,80 m и височина 0,30 m. Дромосът е с дължина 22 m., ширина 1.77 m. и височина 2 m. Съоръжението е имало двукрила врата.

Особеното тук е, че никога не са откривани кости, урни или саркофази, за да бъде приета еднозначно хипотезата за римски мавзолей. Самата големина на залата, наличието на кухата колона в средата, вероятният олтар-огнище в нея и ефектът, който се получава от осветяването през отвора на колоната в ротондата, говорят за езически ритуали, които най-вероятно са се извършвали със светилището. Според проф.Александър Фол, жреците гадаели волята на бог Сабазий, който денем наричали Аполон, по силата на лъчите, проникващи през кухата колона, когато Слънцето достигало зенита си. Когато обаче Слънцето достигало в „долната хемисфера на земята“, те запалвали огън на олтара-огнище и гадаели волята на своя Бог по играта на пламъците, които искрели през отвора и се отразявали на нощното небе. По време на този ритуал бог Сабазий бил наричан Дионис.

Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Туристически обект
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
Линкове към Тракийската куполна гробница. Поморие
 
W19 Туризъм Фирми Раздел    
W44 Туристически обект Обекти Раздел    
W85 Външ.търговия Лица Раздел    
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  Монограф ЕООД
  Лице за контакти:  
  Телефон   35929311572
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: Бургаска
  Община: Поморие
  Населено място: Поморие
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Историческа забележителност
  Качество: История
  Статус: Тракийска гробница
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Един французин - на път в България: Антична куполна гробница до Поморие  
__ 1 __

19/12/20
20:08:18

До Поморие пътувам от Варна по основния път, свързващ морската столица с другия важен и много красив български град - Бургас. Минавал съм го и друг път, но все в зелени сезони. Сега зимата се е пръснала по горите и хълмовете наоколо, а автомобили почти няма, така че истински се наслаждавам на шофирането, дори и на изкачването и завоите около село Баня, Обзор, та чак до курорта Слънчев бряг. Минавам през поредица от кръгови движения и кръстовища, покрай зазимен аквапарк и изведнъж вдясно се появява табела с изписано името на моята цел днес: "Тракийска куполна гробница".

Пътят до нея е кратък и минава през широко отворена метална порта, където, както ще разбера по-късно, е имало опитни полета за развиване на различни растителни култури. Карам може би стотина метра и пред мен се появява малък утъпкан паркинг. Вдясно от него е и гробницата, която отстрани изглежда просто като хълм. До входа й води пътека, в чието начало се продават билети и информационни брошури. Паркирам, обяснявам на кучетата, че имам малко работа и си взимам камерата. В момента тук съм само аз, така че мога да направя хубави снимки отвън.

Тракийската куполна гробница

Човекът на гишето се оказва изключително внимателен към посетителите и отделя време, за да ми разкаже подробности за гробницата. От него разбирам, че това е най-голямото открито до момента подмогилно съоръжение в България. Под елипсовидна могила с диаметри 53 на 63 метра е скрит всъщност цялостен култов комплекс, за чието предназначение съществуват много догадки. Преди входната врата (днес там е монтирана съвременна метална порта) има нещо като открит двор с две ниши. Следва дълъг входен коридор (наричан "дромос"), в началото на който някога е стояла двукрила врата с резе. Според следите върху пода тя се е отваряла често, което дава основание на историците да смятат, че тук са се извършвали различни ритуали и мястото по-скоро е функционирало като култов храм, посветен на герой, отколкото като погребална могила.

В края на коридора има цилиндрична камера с куха колона по средата. Майсторството на зидарията тук е смайващо. Таванът представлява свод, започващ от колоната и опиращ се във външните стени на могилата. Самата основна колона излиза като комин над повърхността на могилата. Вътре в нея оригинално е имало стълба, водеща също към отвора горе. В стените на основната камера пък има разположени пет ниши, където се предполага, че са били поставяни погребални урни и ритуални предмети. И точно тук идва най-интересният исторически парадокс - знае се, че строителството на тракийски гробници е спряло през III в. пр. н.е., след като Македонската империя се е разпаднала.

А поморийската куполна гробница е строена много по-късно - чак през II-IV в. сл. н.е. В същото време строежът и самият план на сградата са по-близки до римското строителство от този период. Освен това тук не е намерена специална погребална камера, каквато е практиката в останалите тракийски гробници. Вероятно някога е имало и артефакти, които биха могли да ни дадат повече информация, но според моя гид гробницата е била ограбена преди повече от сто години, така че днес можем да съдим за предназначението й само по конструкцията й. Тя е с пластове плоски тухли и варовикови блокове, както се е строяло най-рано от края на II век от н.е.

Интересно ми е да разбера, че някога този храм е бил богато изрисуван отвътре. Днес на едно място могат да се видят останки от тези стенописи, като се знае, че боята за тях е била направена на медена основа. Значи населението тук е познавало добре свойствата на меда и го е използвал адекватно не само в бита си, но и в ритуалите си. Цялата тази древна красота е стояла скрита за хорските очи цели векове.

Сред населението тук пък гробницата е била известна просто като Кухата могила.

Тракийската куполна гробница е обявена за паметник от национално значение и като такъв е под опеката на Историческия музей на град Поморие. Затова и се предлагат както отделни, така и комбинирани билети, които дават достъп и до музея, и до гробницата. Има и тройни билети, в които се включва и посещение до още един много интересен музей - този на солта. През зимата гробницата е затворена, но могат да се организират специални посещения с предварителна заявка към музея в Поморие (контакти на http://pomorie-historical-museum.com).
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  50       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   19/12/20