Село Караново се намира в северната част на Тракийската равнина в непосредствена близост с южните склонове на Средна гора. Най-близките градове са Нова Загора (на около 10 km на изток) и Стара Загора (на около 25 km на запад). Село Караново е в община Нова Загора.
Населението му е смесено – българи и роми, като съставляват над 1/4 от жителите. Селото е с красива природа, заобиколено от лавандулови насаждения и лозя.
Културни и природни забележителности     |
__ 1 __
24/03/21
22:56:00 |
В село Караново се намира Карановската селищна могила – една от най-старите в Европа, разположена на площ от 24 дка.
Могилата се намира в подножието на последните разклонения на Сърнена гора. На юг от нея се шири плодородното Новозагорско поле, което се слави със своя чернозем и голямо житно плодородие. Сега могилата е останала в северозападния край на село Караново, отстоящо на около 10 km от най-близкия град Нова Загора.
Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, каквито в България има много, но като че ли техният брой е най-голям в Новозагорско. Карановската могила е една от най-големите в България. Тя е висока 13 m, дълга 250 m и широка 150 m. Могилата макар и да е разкопана само частично (около 1700 m²), ни е доверила голяма част от своето археологическо богатство, което е значително. 12,40-метровите култури наслоявания дадоха възможност да се изучи много добре стратиграфският профил на праисторическото селище, а той от своя страна позволи да се периодизира културата на отделните пластове.
По този начин беше създадена Карановската хронологическа система, която си извоюва признание сред специалистите. Тя служи за еталон на културното развитие през неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България. Археологическият комплекс Източна могила е част от некропола на селищен обект до село Караново. Могилата има леко елипсовидна форма с диаметри 63 – 77 и е ориентирана по дългата си ос – север-юг. Най-високата точка и е на 14 метра над околния терен. В могилата е открита (2008 г.) колесница, четириколка, разглобена и положена при характерния ритуал „погребение на колесници“, съпътстващ погребенията на аристократи от I-II в. сл. Хр.
Всички находки се намират в музеите в София и Нова Загора.
Сред костните останки от укрепеното селище с крепостна стена от 10 – 12 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 4 вида птици, 2 диви – малък креслив орел (Aquila pomarina) и гарван (Corvus corax), и 2 домашни – кокошка и гъска. По това време домашната кокошка е била най-отглежданото домашно животно. |
| Иманяри вандалстват в Източната тракийска могила край Караново |
__ 2 __
24/03/21
22:58:09 |
Новозагорският музей е свалил охраната на Източната могила край село Караново през месец януари тази година. Така иманяри безпрепятствено копаят в едно от най-значимите археологически открития на миналото десетилетие, предава "Булфото".
След дългогодишни критики към Община Нова Загора за безстопанственост и разрушаване на ценния археологически комплекс, Министерство на културата започна да стопанисва обекта, но към момента не са предприети сериозни мерки за довършване на научните работи, както и за опазване на експонираните на място находки.
Временното покритие на могилата е разбито и иманярите веднага са започнали да копаят. Съществува вероятност да са достигнали и изнесли нови находки, с което те завинаги се загубват за българската историческа наука и за българския зрител.
През 2008 г. при спасителни разкопки след иманярски набези на Източната могила, археологът Веселин Игнатов разкри останки от четирикола антична кола с впряг от два коня и куче. Колата се отличава с големия размер на колелата - диаметър 1, 20 м. Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата. Още по богато са украсени ярема и сбруите на конете.
През октомври 2009 г. екипът продължи разкопките на Източната могила, при които се разкри зидана сводеста гробница на тракийски аристократ с размери 4 на 3 метра. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне.
Гробният инвентар е изключително богат:
- комплект бойно въоръжение: дълъг меч, къс меч, кама, плетена ризница, копия-5 бр., 3 щита
- глинени, стъклени (между тях рядко срещан ритон), бронзови съдове (ойнохое, патера, леген, кана, касероле, съд с чучур изобразяващ глава на глиган)
- стригилодържач със стригили
- бронзов канделабър с лампа
- две сребърни чаши с фигурални изображения с позлата
- тоалетно съндъче с бронзова украса
- накити: сребърни фибули, златни пръстени с геми, коланни сребърни апликации и др.
- сребърни монети (на Август и Тиберий)
Стъкленият ритон е вторият с украса, който съществува в България, има още два с по-опростена форма. Другият декориран стъклен ритон е в Старозагорския музей, третият прозрачен рог е открит тази година от Диана Димитрова край Сливен, другият е в колекцията на братя Бобокови. Сегашната находка изобразява част от неизвестно засега животно. Подобни уникати от стъкло са изключителна рядкост в световно отношение и могат да се видят само на няколко места като Британския музей и музеят в Кьолн.
Сребърните чаши с позлата, по които виждаме ювелирно изобразени еросчета и екзотични плодове, непознати по нашите земи, са с двуслоен корпус и изпълняват и ролята на термос за напитки. Посетители на разкопките се шегуват, че явно в античността не са били непознати някои технологични улеснения на съвременния живот. Изработката на детайла е на нивото на Рогозенското съкровище и други топнаходки.
Мечовете на знатния тракиец са във фрагментирано състояние в земята, но реставраторката Силвия Борисова си е поставила амбициозната задача да ги извади цели от там. За целта екипът в продължение на дни обработва металните останки в гроба със специални препарати, които да стегнат и съберат в едно тънките люспички метал преди мечът да бъде отделен от въглените и пепелта от кремацията. Изваждането на бронята и останалото въоръжение цяло също е амбициозна и високотехнологична задача пред археолозите.
Единият от намерените златни пръстени е с аметист. Скъпоценният камък е с изключителна чистота и прозрачност, каквито са рядкост и в наши дни.
На основата на откритите материали погребението може да се датира към средата на І в. след Христа. От положените дарове става ясно, че покойният е член на фамилия, която принадлежи към богатата върхушка на тракийската одриска аристокрация.
Заедно с това, то е и най-ранно засвидетелстван обред на полагане край гроба на покойника на антична кола.
Намерените находки изтеглят възможната най-ранна датировка на погребението към времето, когато траките току-що са станали поданици на Римската империя, но разкопките продължават и не се знае какви изненади на научния екип ще поднесе гробницата. Може да се спекулира с възможността това да е гробът на последия тракийски владетел преди падането под римска власт.
Историята на работата по обекта продължава драматично и противоречиво. В началото, благодарение на дългосрочно спонсорство от Обединена българска банка, археолозите и реставраторите развиват мащабна дейност по разкриване на обекта с много инициативи за популяризиране на откритието.
Източната могила става един от трите български обекта, стигнали до страниците на престижното американско списание "Археолоджи", световните агенции са през няколко месеца на място, за да следят развитието на нещата.
Учени от музея в немския град Майнц се включват за своя сметка в помощ на екипа, осигурявайки възможност за високотехнологични изследвания на терена и находките.
Експерти от Лувъра проучват възможностите за експониране на откритията в Париж. Реставрацията на металните и стъклените предмети е давана за пример като сигурна и естетична работа по археологически находки. |
|
