Ресурсбук България. Данни за избран обект

 

Трилистник

Активистите" са седнали, скръстили ръце или държащи вестник с кръстословици. Слънцето припича лицата им. Събрали са се, както всяка сутрин, "да се видят, че са живи", да поговорят и после по къщите. Мястото на срещата им е до кметството - нова сграда, в която възрастна жена влиза, за да си плати данъка.

Срещу тях е широкият площад с бял паметник. От едната му страна е читалището, от другата детската градина с около 20 възпитаници между 3 и 7 години, а в полусянката на едно голямо дърво три майки люпят семки, говорят си и гледат тичащите наоколо деца. В четвъртък преди обед в село Трилистиник няма много движение.

Кметът Мирчо Петров снове из площада - очаква да пристигне храна за възрастни хора, която ще бъде раздадена по къщите, притичва до пенсионерския клуб, който в неделя ще бъде избирателната секция, помага на млада жена, която не може да се оправи с телефона си.

Село, в което хората се връщат

Трилистник се намира в непосредствена близост до магистрала "Тракия", но шумът от колите не се чува. Малко след отбивката се преминава по тесен път, около който има зелени поляни и цъфнали пролетни дървета. Чува се само чуруликане на птички. Голяма табел "Център" посреща влизащите, улиците в селото нямат имена, а само номера. "Ню Йорк е видял от нас", смее се кметът.

"Селото е било турско. Името му е било Трифил - от три листа. Тук са били едни поляни с много трилистни детелини. Виждате ли, че сега е същото. Останало е оттогава", разказва още секретарят на читалището Василка Пакчеванска.

Разположено на 10 км от Пловдив, селото с около 800 жители, не е от типичните за България. Хората не го напускат, а се връщат или идват всеки ден да работят. Има и млади хора, прекарали известно време в чужбина, които се връщат, за да живеят в тук.

Има два цеха за шиене на спортни дрехи, две фирми за отглеждане на яйца от свободни кокошки и от отглеждани в клетки, завод за електрически двигатели. Отскоро две нови фирми са избрали Трилистник за свои бази - една строителна и една за изработване на пътна маркировка.

Селото се гордее с читалището си, с новопостроения мост над река Стряма, с чистите улици, с кмета Мирчо Петков, който винаги е сред хората. Бивш военен, родом от селото и кмет пети мандат, той и не иска да се издига нагоре. "Защото камъкът си тежи на мястото, а и хората толкова ми помагат", казва той. Кара колело и разказва, че то му е подарък от "едно момче", което вкарал в затвора: "Вкарах го в затвора, защото беше направило една беля. Излезе, отиде в Германия, там попадна на среда. Върна се и ми звъни: "Кмете, тук една доставка ще получиш". И пристигна това колело. Не искаше да го плащам. Подарък, че съм го пратил в затвора"

В Трилистник имаме от всички хора по-малко - българи, роми, разказва кметът и допълва, че Той казва, че всички са "разкошни", "добри хора", "добродушни". За известно време имат дори лекар от Сирия - бежанец, който получава статут и остава в селото. Грижел се за пациентите и в близките населени места. От известно време не работи в Трилистник и им липсва, защото всички били много доволни от него.

Всички ще гласуваме

"Разредете се малко... да има дистанция", казва кмета Мирчо Петров на събралите се 7-8 възрастни мъже, към които насочва гостуващите журналисти. Нарича групичката "активисти" и се усмихва. Веднага след това си слага си очилата и се оттегля с обяснението: "Не искам да влияя на хората".

Всяка сутрин мъжете застават отстрани на кметството да си говорят. Пенсионерският им клуб е затворен заради пандемията. Ще могат да влязат в него в неделя, когато ще отидат да гласуват, защото вътре ще бъде урната за бюлетините. Ще имат и машина за гласуване. Още не са я виждали - чакат да пристигне, та местните не са сигурни дали ще я ползват, или ще предпочетат хартиените бюлетини. "Като ида там, тогава ще реша, защото много не е обяснено. Мисля, че няма да може да се справим с машината", казва възрастна жена пред къщата, в която посреща храната за жената, на която е личен асистент

"Сякаш тази машина ще забави малко резултатите, ще обърка и хората, но всеки както прецени", смята и кметът Петров.

От активистите през младите майки и мъжете, пиещи бира в единствената кръчма, до работничките в шивашкия цех и бабата, която плаща данъка си и едвам чува, всички ще гласуват. "Защото така трябва", "защото няма как да се оплакваме, ако не сме гласували", "защото какво друго да правим". На миналите избори до урните са отишли повече от половината избиратели, сега се очертават дори повече.

По-голямата част от хората се надяват, че изборите ще доведат до промяна, до "по-добро положение", "до оправяне на ситуацията", "до обръщане на нещата". В същото време са скептични, че ще има раздвижване след изборите и по-скоро очакват положението да си остане същото. Някои казват, че трябва да има нови играчи и не са решили още, други отдавна са избрали за кого ще дадат вота си в неделя.

Кой ще оправи България

Един от "активистите" чак се възмущава от въпроса дали ще гласува. "Ще гласуваме. Кой ще оправи тази България? Ще продължаваме по същия дух". Ядосва се, че никой от представителите на партиите, които искат да влязат в парламента не се явил да каже какво ще направи, дори да ги излъже, както досега: "Няма и кой да ни излъже даже".

В цеха, в който се шият спортни дрехи за чужбина, се чува само шума от шевните машини, както и заглушеното от тях в далечината радио. "Не ви ли е странно, че има бизнесмени, които казват, че влизат в политиката, за да защитят бизнеса си? Това не е ли показателно?", вдига рамене и коментира през маската шефа на цеха Динко Георгиев, който е бивш доцент от Пловдивския университет по информатика. От гледане в интернет започва да купува някакви неща и "от едно нещо към друго, стигнахме до една стая в читалището, после две". "Доведе ме тук една шивачка, нямам нищо общо с селото", разказва шефът на цеха. Предвижда да отвори още един по-голям цех, защото в пандемията бизнесът му процъфтява.

Коронавирусът прогони думканията

"Какви думкания имаше на площада. Идваха, пееха, събираха хората, сега заради тази пандемия нищо няма", казва секретарят на читалището Василка Пакчеванска. Показва развълнувано колекцията в читалището, снимките на танцовия ансамбъл, печелил награди, имат и дарение стан от Троян. Василка Пакчеванска и нейната колежка се надяват скоро ситуацията с коронавируса да се успокои, за да може отново да има живот в читалището.

Изморени са от мерките, от ситуацията и нямат търпение отново да могат да се събират. Василка не би се ваксинирала все още, докато нейната колежка се е записала при личната лекарка заедно с децата си.

Спас Генчев и Йордан Чеченски са почти 90-годишни. Пеят народни песни. Йордан е и единственият човек от селото, който е бил в болница с коронавирус, останал над 20 дни, но се върнал, за разлика от друг техен съселянин, който починал. "Тегоба беше, добре че минах", казва Чеченски с бодър глас и усмихва.

Малко след 12 ч. на обяд, "активистите" са се разотишли, в близката градина има жени от шивашкия цех, които обядват, майките прибират децата си. Кметът се качва на колелото си, слага очилата и звъннва със звънеца.


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове към Трилистник
 
W90316 Село Трилистник между разочарованията и надеждата Източник Dnevnik.bg
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област: Пловдивска
  Община: Пловдив
  Населено място: Трилистник
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Населени места
  Качество: Село
  Статус:
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  362       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   01/05/22