На 2 април 1821 година е роден българският революционер Георги Раковски. Той е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, демократ, публицист, журналист. В периода 1828-1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в елитното гръцко училище в Куручушме. Там Георги Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети.

Степан Поляков е български режисьор, публицист и продуцент. Роден е през 1969 година в Пазарджик. Внук е на съветски белогвардеец бежанец, на който носи името. Снимал е над 25 документални кино ленти. Издал е 8 романа, някои от които - „ Нежна Революция Ltd " - за студентските стачки и Града на истината през 1990-а, " Viva la Revolucion! Куба: 50 години тръстика, пури, гибел “ за революцията на Фидел Кастро и Че Гевара, „ Краят на последния Бог “ за ръководството на етиопския император Хайле Селасие. Филмите му са награждавани на влиятелни интернационалните фестивали. Режисьор и продуцент на най-новия 5-сериен филм " Съ Нами Богъ " (Deus Nobiscum) за неразказваната история на Третото българско царство.

Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, озаглавена „Моторни песни“, излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици.

Пѐйо То̀тев Крачо̀лов, по-известен като Пѐйо Я̀воров, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век. Роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“. През 1902 година на Х македонски конгрес е избран за член на ВМОК Станишев-Карайовов. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е р ...

В деня на рождението на Яворов, на неговата 145-годишнина, големият съвременен поет Борис Христов получава връчваната тук, в Чирпан, веднъж на 5 години награда на името на великия трагически поет на България. Всички ние, членовете на журито - проф. Иван Станков, проф. Димитър Михайлов, проф. Пламен Дойнов, дългогодишният пазител на паметта на поета г-н Тодор Иванов и аз, Михаил Неделчев - всички ние сме убедени, че няма днес по-достоен български поет да получи тази голяма Яворова награда. Нещо повече, днешната щастлива среща на трагическото слово на Яворов с елегическата мъдрост на оттеглилия се в село Лещен поет е една среща, която обогатява нашата духовност. Борис Христов има една стихотворна сбирка, озаглавена "Думи върху други думи". Неговите светли и просветлени думи се наслагват сега върху огнените и нежни слова на автора на "Подир сенките на облаците". Помним какъв разтърсващ ефект имаше през 1977 г. закъснялата поява на първата самостоятелна книжка на Борис Христов "Вечер ...

Иван Ланджев (1986) е поет, есеист и сценарист. Доктор по руска класическа литература (СУ "Св. Климент Охридски"), преди това е завършил философия и културология в същия университет. Победител в Националния конкурс за поезия "Веселин Ханчев" (2009), носител на Наградата за дебют "Южна пролет" (2011), на наградата "Памет" (на името на Георги Рупчев) (2014), два пъти номиниран за Националната награда за поезия "Иван Николов" (2010; 2014). Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихотворения са преведени на английски, немски, испански, италиански, словенски, хърватски, словашки, арабски, маратхи. Автор на стихосбирките: "По вина на Боби Фишер" (2010) и "Ние според мансардата"

Галин Никифоров е български писател. Роден е на 25 май 1968 г. в Добрич.. Завършва математическата гимназия в родния си град. Има две висши образования: инженерно-химическо (Пловдив) и икономическо образование (Варна). Галин Никифоров е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. Автор е на романите: - Последната истина. Варна, 1998, новели, 182 с. - Умерено нежно. София, Корпорация Развитие, 2003, роман, 184 с. - Добро момче. Пловдив, Жанет-45, 2006, роман, 156 с. - Фотографът: Obscura Reperta. София, Сиела, 2009, роман, 270 с.[4][5][6] - Лятото на неудачниците. София, Сиела, 2010, роман, 144 с.[7] - Къщата на клоуните. София, Сиела, 2011, роман, 160 с. [8][9] - Лисицата. София, Сиела, 2014, роман, 558 с. - Тяло под роклята. София, Сиела, 2018, роман, 244 с. По новелата му „Нощта на мечтите“ през 2011 г. е създаден едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов.

Франц Кафка, писател, (1883 - 1924) Произход: Прага (Австро-Унгария, Чехия), еврейско семейство от средната класа Образование: класическа немска гимназия, доктор по право от Карловия университет, специализация по немска филология и история на изкуството Интереси: философия, литература, езици - идиш, немски, чешки, френски Известни творби: "Процесът", "Замъкът", "Метаморфозата", "Америка" Признание: считан за един от трите основни стълба на модерната литература Франц Кафка, Джеймс Джойс и Марсел Пруст са трите основни стълба на модерната литература. "В борбата на човека срещу света, заложете на света" - съветва Кафка. И пише: "Някакъв човек попада в някакъв свят, опитва да разбере "защо?" или "какво, по дяволите?", но не успява. А светът го обгръща и души като голямо, меко чудовище.

Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия. Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на доктор Кирил (Кирко) Вазов. Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщав ...

Иван Герасимов Станков е писател, литературен историк, преводач на съвременна румънска литература и професор по история на българската литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Иван Станков е роден на 30 ноември 1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1983). Две години работи като учител, а през 1985 г. печели асистентски конкурс в катедра Българска литература на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където преподава и до днес. През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема „Разказът за деца и юноши в периода между двете световни войни“, а през 2010 г. и втора, голяма дисертация на тема „Васил Попов в идейно-естетическия контекст на своето време. Аспекти на релативизма и полифонизма“, с която придобива научната степен „доктор на филологическите науки“. Доцент по българска литература (след Първата световна война) (2002). Професор по Българска литература след Втората световна ...

Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор. Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“ в Ловеч (1953) и журналистика в Софийския държавен университет (1958). В периода 1958 – 1967 г. е окръжен кореспондент на в-к „Септемврийче“ в Ловеч. Член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“ (Ловеч). През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“. Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967 – 1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в „Киностудия Бояна“ (София). Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Сред тях са „Осъмски разкази“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“, „Адамити“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Дами канят“ и „Патриархат“. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино. Сред тях са „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуа ...

Христо Ботев е български национален герой, революционер, поет и публицист. Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911).[2] Съществуват и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из Карлово“, както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“. Според някои източници Христо Ботев е роден в стая на калоферското училище, в която живеят родителите му. Малко по-късно в Калофер е построено ново училище и семейството наема къща на Генко Филов, в която Ботев прекарва първите няколко години от живота си. Тази къща е унищожена по време на Руско-турската война, но през 1940-те години е възстановена и превърната в Национален музей „Христо Ботев“. Още от 1857 година Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да у ...

Йордан Стефанов Йовков е български писател, класик на българската литература. Избран е единодушно за член на Съюза на писателите от 1920 година. Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна). Там, както и в Котел получава основното си образование (1895). Завършва гимназия в София (1900). Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател. Има много известни творби и сега. След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 г. се преселва в село Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево 1902 – 1904, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“. В началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му. Есента на 1904 г. Йовков се завръща в Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилиз ...

Роден е във Варна. Завършва Шеста гимназия в родния си град. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Свири на китара, води радиопредаване в „Радио Шумен“, работи и в „Радио Варна“. Започва да пише още като студент - първо критически текстове, после разкази - които публикува в „Литературен вестник“, „Култура, изкуство, литература“ и др. В края на 1997 г. заедно със семейството си заминава за САЩ. Учи „Художествена фотография“ в Щатския университет на Охайо, започва да снима професионално, премества се в Калифорния. Там завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, започва да пише драматургия и проза на български и английски език. Първият му роман „18% сиво“ излиза в България през 2008 г., а по-късно в САЩ, Франция, Полша, Хърватска и др. Пиесата му „Неделя вечер“ е поставяна както в България, така и в Съединените щати. С първата си съпруга Силвия и дъщеря си Сара живеят в Сан Диего, Калифорния. След като дъщеря им влиза в колеж през 2011 г. ...

Стоян Николов Михайловски е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Автор е на стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща в училищен химн, след като Панайот Пипков създава музиката за него. Роден е в Елена в 1856 година и е потомък на стар възрожденски високо просветен род – син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново (1865 – 1868), а в 1872 година завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. След това от 1872 до 1874 година е български учител в Дойран, а през 1875 година заминава за Франция, за да следва право в университета в Екс ан Прованс. След 1878 година Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия в Свищов, в новообразуваното Княжество България. Член е на Свищовския съдебен съвет (1878 – 1879), главен редактор (1880) на вестник „Народний глас“ в Пловдив, Източна Румелия и началник на отделение в българското ...

Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка на англоезична фантастика и сериозна белетристика. Здравка Евтимова е родена на 24 юли 1959 г. гр. Перник. Завършва английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1985). Автор на кратки разкази, публикувани в 30 страни от света, носител на национални и международни награди, представител на най-новата българска литература. Нейни романи са публикувани в България и САЩ. Секретар на българския ПЕН-клуб. Живее в Перник. С творбите си печели писателски стипендии за престой в литературни колонии и семинари в Швейцария, САЩ (двукратно), Китай, Босна и Херцеговина. Съпруг: Тодор Георгиев

Доцент по литературна теория към едноименната катедра на Факултет по славянски филологии на СУ. Преподава литературна теория, литературна история, културни изследвания, полородови изследвания. Автор на Явори и клони, изд. Фигура, София, 2003; Българска лирическа класика, изд. Просвета, София, 2005; съ-редактор заедно с Ирина Новикова на Men in the Global World: Integrating Post'Socialist Perspectives, Kikimora Publications, Aleksanteri Institute, Helsinki, 2003, ISBN 952-10-1308-7.; с Мария Василева на Pro Art/ Арт Про, Алтера, София, 2007. От 2014 преподава в Тринити колидж, Дъблин, Ирландия.

Джеймс Олдридж е известен австралийски писател и журналист, роден през 1918 г. в Уайт Хилс, предградие на градчето Бендиго в щата Виктория. В средата на 20-те години семейството на Олдридж се мести в Суон Хил и много от австралийските му романи са базирани върху живота му там. Негови репортажи от Втората световна война са публикувани по цял свят и са в основата на няколко от книгите му. Автор е на над 30 произведения, сред които и книги за деца. В България Олдридж е познат с романите си „Да яздиш диво пони“ и „Един последен поглед“. Много от историите на Джеймс Олдридж имат филмови адаптации. През 1975 г. „Дисни” заснема филм „Ride a Wild Pony“ по книгата „Да яздиш диво пони“, а произведението му „My Brother Tom“ се превръща в телевизионен мини-сериал през 1986 г. с участието на Гордън Джаксън и Кейт Мишел.Олдридж е автор на много от сценариите на поредиците за „Робин Худ”. През 1971 г. той е член на журито на седмото издание на Московския международен филмов фестивал. Дж ...

Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Завършва Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Търси препитание с писане на очерци. Вербуван е от Шесто управление на ДС, с псевдоним Горския. В Агенцията по досиетата се пази картончето, според което достига до чи ...

Врати Порта Нова ще Ви плени с модерните врати, интериорни врати за дома и офиса, които предлага. Дизайните са модерни, а качеството гарантирано. Цените са достъпни за всеки един джоб.

Експерт София ще Ви плени с врати за офиса и дома. Всички те са с доказано качество на пазара. Моделите за разнообразни, а цените ниски.

Следва философия в Софийския университет. Принуден е през 1972 г. по политически причини да напусне България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на Радио „Дойче Веле“, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа“. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. През 90-те години работи като кореспондент на радио „Свободна Европа“ в София. Води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация“, „Труд“ и „Стандарт“. Писал е и за руското издание на списанието на Солженицин „Континент“ и е съавтор на редица изготвени за британската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тематика. Автор е на романите „Междинно кацане“, „Генезис ІІ“ и „Синеокият слепец“, както и сборника есета „Х ...

Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е роден на 29 април 1926 г. в София. Възпитаник е на италианската гимназия в столицата, след което учи за кратко медицина и режисура. Следва романска филология и право в Софийския университет. Завършва право през 1952 г.” През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол. Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията. След това е освободен. Работи като преводач, „журналист и редактор, драматург, публицист, есеист, художествен и литературен критик, кинокритик, историк на българската култура, културолог, народопсихолог, социолог, поет, белетрист. По-точно се споменава, че работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство “Български художник” (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. “София-нюз” (1969- ...

Тук ще се запознаете с модерните врати. Полезна информация на едно място

Блог за врати - информация за различни видове. Съвети как да изберем правилната за нас.

https://bg-vrati.com/

Климент Талев е роден през 1970 година в София. До 5 клас учи в 7 училище „Св. Седмочисленици“ (тогава „Георги Димитров“). След това продължава в училище „Христо Ботев“ в с. Бистрица – причината е, че баща му Братислав Талев решава да се преместят в родовия им дом в Бистрица, за да спаси архива на Димитър Талев от постоянните тараши, които прави ДС в апартамента им в тяхно отсъствие. След 8 клас учи два курса в селскостопански техникум, но заради засилените репресии над семейството им през 1987-а се налага да работи и да учи в Четвърта работническа гимназия в София. През 1990-а записва богословие в Духовната академия, но в IV курс прекъсва в знак на протест срещу разкола в БПЦ. Понастоящем се занимава с биоземеделие и съхранява дядовия си дом, архив и идеи.

Антон Николов Дончев е съвременен български писател, роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. От 2003 г. е академик на БАН. Известен е в страната и в чужбина с романа си „Време разделно“. Номиниран е 3 пъти за Нобелова награда за литература.

Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература на БАН с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (издадена от „Просвета“, 2005) и работи като литературовед в Института по литература на БАН от 1995. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в НБУ по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999-2000). Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на в. „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“. Литературен критик, отличен два пъти в литературния конкурс на в."Дневен Труд" "Златен ланец".

Роден е през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи в сп. “Съвременник” от 1973 г. като редактор, зав. отдел, зам. главен и главен редактор. Автор е на 16 книги, 10 от които романи. По романа му “Битието” е заснет сериалът “Дървото на живота”.