Павел Койчев завършва Художествената гимназия в София и след това Художествената академия със специалност "Скулптура".
Първата му самостоятелна изложба е през 1982 г. в София. През 1984 г. получава Националната награда за скулптура на името на Иван Лазаров, а през 1987 г. получава награда на името на Марко Марков. През 1999 г. взима участие в изложението "Световни художници на хилядолетието" в централата на ООН в Ню Йорк, а няколко години по-късно представя България на Международното биенале във Венеция заедно с други български художници.
През 2019 г. за изложбата си "В градината на тревата" в зала "Райко Алексиев" на СБХ получава Наградата на Столичната община за ярки постижения в областта на културата в раздел "Визуално-пластични изкуства". В градска среда в София са представени три негови произведения: пред сградата на Дом на културата "Красно село", пред американското посолство и в езерото в Южния парк.
Ивайло Мирчев е роден на 11 август 1954 г. в София. Син е на класика на българската живопис Никола Мирчев (1921-1973). През 1981 г. завършва Национална художествена академия в прочутия първи клас на проф. Светлин Русев. През 1985 г. е удостоен с наградата за пластични изкуства „Южна пролет“. Лауреат е на голямата награда на Националната младежка изложба през 1986 г.
Самобитният художник Петър Мичев-Педро е роден в Плевен на 9 май 1955 г. През 1990 г. в брюкселската галерия „Остър ъгъл“ негови картини са изложени до тези на Салвадор Дали. Участвал е в близо 400 общи експозиции, има и над 100 самостоятелни изложби в България, Европа и Америка. Във Франция е живял и работил от 1991 до 1998 г., а в САЩ - от 2000 до края на 2005 г.
Владимир Димитров Поппетров e роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия.
След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други).
По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта — „Ранен ...