Най-бързорастящият развоен център на SAP в Европа

"SAP Labs България" се утвърди като една от най-бързоразвиващите се софтуерни компании в страната. Как се вписва дейността ви в глобалната мрежа от развойни центрове на SAP по света?

- "SAP Labs България" има 22-годишна история в страната и в момента сме осмият по големина развоен център на SAP в глобален мащаб. За последните повече от 3 години сме най-бързорастящият развоен център в Европа и най-големият развоен център в Югоизточна Европа, като към момента над 1300 колеги са избрали да се развиват професионално в SAP в България.

Горди сме, че през изминалата 2021 г. привлякохме близо 300 нови колеги, при това изцяло дистанционно. Същевременно текучеството на кадри при нас е доста под средното за индустрията ниво. През предходната 2020 г. привлякохме още 150 нови колеги, като "SAP Labs България" показва постоянна тенденция за растеж с 10-15% през последните 10 години. И в момента имаме отворени над 100 нови позиции, така че очакваме и през 2022 г. да добавим към екипите още 100 - 150 специалисти.

Растежът ни не се дължи само на развитие по отношение на технологичните теми, в които вече сме се утвърдили. Нашето израстване е еволюционно и успяваме да привлечем в България изцяло нови технологични и продуктови направления, които са стратегически за SAP в световен мащаб. Тези теми са естествено продължение на работата ни тук и обогатяват нашето портфолио.

Ние полагаме изключителни усилия да осигурим продължителност на кариерата, така че, когато човек започне да работи при нас и натрупа знания и умения, да вижда, че има хоризонт за развитие. Даваме много възможности в България заради разнообразието от продукти и услуги. Но и подкрепяме колегите да се преместят и в друга локация, което нерядко се случва, за да работят в избраната от тях насока, като така те продължават да са част от голямо семейство на SAP.

Повече от 30% са колегите с над 10 години опит в "SAP Labs България", което е доказателство за продължителността на кариерата при нас. От първите 60 души, които започнаха със старта на "SAP Labs България" преди 22 години, половината все още са с нас.

Тази година SAP празнува 50 години от основаването. Кога и как компанията реши да отвори развоен център в България?

- Преди 22 години SAP избра България, за да разработи продуктова ниша. Към онзи момент компанията разчиташе изцяло на ABAP (Advanced Business Application Programming) - специфичен програмен език за бизнес приложения. SAP имаше и продължава да разчита на голяма активна екосистема от партньори, разработваща приложения с този език. Но това не беше достатъчно и светът се движеше в посока нови програмни езици като C/C++ и Java. В университетите ABAP не се преподаваше, а клиентите нямаха много познания по него. Тогава SAP се обърна към по-модерните езици от рода на Java. В България компанията намери млад и силен екип в лицето на фирма InQMy, дъщерна на "Просист", която разработваше технологии с Java Enterprise Edition Server. През 2000 г. тя бе придобита напълно от SAP, а от 2002 г. носи името "SAP Labs България".

Чрез тази инвестиция SAP се стремеше да добави до ABAP стека нов технологичен стек - Java Server за проектиране на бизнес приложения на Java, които да си "говорят" с ABAP приложенията и да се получи цялостна платформа. На нейна основа клиентите стартираха своите бизнес приложения, помагащи им за управление на целия бизнес - производствени линии, вериги за доставки, финанси, обработка и плащане на заплати и други. SAP има приложения, които обслужват стандартните процеси за 26 индустриални сектора. Те дават възможност на клиентите от тези индустрии да вземат важни решения, базирани на данните, в дадения момент, така че да са най-конкурентоспособни в съответния сектор.

Платформата ни е изключително важна, тя предоставя "преизползваеми" активи - различни услуги и модули, които един разработчик на нови приложения може да използва, образно казано, "стъпвайки на раменете на гиганти" - ако трябва да използвам думите на Исак Нютон. Когато толкова много знания и опит са вложени в една опорна платформа, разработчикът получава "отскок" при създаването на приложението, използвайки тези готови модули. Той все едно работи с конструктор Lego и може бързо да надгради върху тези блокове своята добавена стойност.

Така че целта беше да имаме едновременно и ABAP, и Java платформа, които си взаимодействат, а не си пречат, отваряйки възможности за достигане до повече външни разработчици, както и до повече клиенти, които не трябва да учат какво е ABAP, а да привличат хора, дори студенти, които разбират и работят с Java.

SAP дойде в България заради тази продуктова ниша, но остана повече от 20 години заради талантите, които намери тук, и заради потенциала им да развиват Java базираната платформа. Стартирайки със скромно присъствие в тази Java среда, компанията продължи да я доразвива.

Какви технологични направления развива "SAP Labs България" през тези 22 години?

- Стартирайки с ядрото на Java базираната платформа на SAP, с времето изградихме редица допълнителни модули и функционалности, за да я превърнем в една завършена платформа за бизнес процеси и приложения. Например добавихме софтуерна логистика, управление на жизнения цикъл на продукта (инсталации, обновявания и на този стек, и на крос-стека с ABAP). Също така разработихме слой за сигурност като набор от преизползваеми компоненти, осигуряващи достъпа до дадена услуга, който впоследствие да бъде одитиран, както и да бъдат засечени опити за измами. Разработихме модули за регулиране нивата на достъп до системата. Реализирахме различни механизми за логване и бързо откриване на бъгове в приложенията. Добавихме функционалност и за управление на бизнес процеси. По-късно бе разработен и слой с компоненти за потребителски интерфейси (UI), който стои на върха на тази своеобразна технологична кула.

Преди 11 години, стъпвайки на целия натрупан опит в технологичен аспект, положихме началото на облачна технологична платформа (т.нар. платформа като услуга). Тя заема централно място в стратегията на SAP за интегриране на всички бизнес процеси и приложения и дава висока добавена стойност за бързото разработване на бизнес приложения и техни разширения.

С разрастването на платформата се появи нуждата от организация, която да се грижи за оперативното здраве на платформата и нейните услуги. Тя предоставя набор от процеси и инструменти, които значително намаляват времето, през което дадена услуга от платформата е неналична. Последното е изключително важно за нашите клиенти, защото в облачна среда проблем в дадена услуга става "видим" за всичките ни клиенти и трябва изключително бързо да бъде разрешен.

Това, което ни липсваше в технологичната насоченост на българския развоен център, бяха приложения за крайни клиенти. Това все пак е основният бизнес на SAP - бизнес процеси и приложения. Стъпихме в тази област, след като през 2010 г. SAP придоби германската TechniData, които разполагаха с малък екип в България, занимаващ се с темата за устойчивостта на икономиката, или както днес я наричаме - "кръгова икономика".

От 2-3 години в този екип има сериозен ръст, като през последната 2021 г. той се увеличи с над 60%. През тази година очакваме още 30% растеж в посока приложения за кръговата икономика, която е важна за всички наши клиенти. Съвременните компании трябва да се съобразяват все повече с това как производството, употребата и рециклирането на техните продукти въздействат върху околната среда. Нашите приложения целят да помогнат на нашите клиенти да проектират и разработват своите продукти екосъобразно, като спазват изискванията и ограниченията на съответните регулации.

Какво постигнахте в последните години по отношение портфолиото от продукти и развитието на екипа от специалисти?

- Преди няколко години създадохме още едно звено за персонализирани разработки за клиентите ни. Това са проекти, при които нашите специалисти работят по специфични за даден клиент решения, като клиентът получава правата върху интелектуалната собственост, които те представляват. По този начин виждаме дали нашите технологични инструменти "сработват" помежду си и помагат за ускорена разработка на приложения, като имаме и директна обратна връзка от клиенти от целия свят. В подобен контекст през миналата година създадохме екип, който да работи близо до екипите, внедряващи наши решения, и да предоставя добри практики за разработка на приложения върху платформата.

Привлякохме и екипи в контекста на SAP HANA - in-memory база от данни, решаваща проблема с т.нар. Големи данни. Днес обемът на данните (генерирани ежедневно от даден бизнес) е толкова голям, че софтуерните системи не смогват да ги обработват в реално време (може да отнеме дни), което забавя и вземането на решения. Системи като SAP HANA, разчитаща на специални иновативни in-memory технологии, подпомагат вземането на решения в реално време, като по този начин осигуряват на компаниите много по-голямо конкурентно предимство.

Около SAP HANA бе разработен цял аналитичен слой - SAP Analytics Cloud, включващ аналитични инструменти, даващи голяма добавена стойност чрез различни сечения, различни сценарии за действия "Какво би станало, ако", както и по-добра визуализация на данни.

Тези две направления се развиват бързо и в България. Те допълват технологичното ни портфолио, но и дават възможност за по-разнообразен и дългосрочен кариерен път на нашите служители. Освен това колегите, които работят в слоя с бизнес приложенията, имат възможност да използват технологични инструменти, за които вече има натрупани знания и в "SAP Labs България".

Когато говорим за платформата, нейното име сега е Business Technology Platform, или "технологична платформа за бизнес приложения". Голяма част от нея се разработва в България. Новите направления в кръговата индустрия, в персонализираните разработки ни дават цялостна картина - от най-ниските нива на платформата до най-високо ниво на разработка на дадено приложение, което се използва от крайни потребители. Имаме тези знания и опит при нас и това е част от нашата стратегия да се разрастваме и в посока бизнес приложения.

Имам и една "гореща" новина - отваряме нов екип в контекста на услугите за глобализиране (Globalization services), организация в SAP, която всъщност се занимава с локализация на наши продукти на база на регионални специфики, законови рамки и регулации. Екипът започва от нула, като идеята е през тази година той да се разрасне до 20 души, но има предпоставки той да включва до 50 специалисти. Тези услуги са изцяло в контекста на разработката на приложения, стартирайки със SAP S/4 HANA Cloud, Document& Reporting Compliance, облачни приложения за платежни ведомости и др.

Големият растеж през 2021 г. доведе до отварянето на над 30 нови теми. Привлякохме 21 нови мениджъри както чрез даване на поле за развитие на утвърдили се колеги, така и отвън, чрез привличане на нови. Радваме се, че дамите на управляващи позиции вече са над 20%, а преди година делът им бе около 12%.

Имаме и нова, наша собствена сграда, а това се случва за първи път от създаването на инженерния център в България. Успяхме да уверим мениджмънта в SAP на много високо ниво, че тази инвестиция си заслужава. Преди пандемията нашите над 1000 колеги работеха в различни сгради под наем, подобно на други компании с над 1000 души. Придобиването на собствена сграда представлява и един допълнителен елемент на доверие към България, показва дали инвеститорите виждат дългосрочна перспектива в страната, или заради нестабилности и неизвестни си оставят вратичка за "излизане". Новата сграда има не само доста плюсове, но и ни дава повече възможности за растеж.

Не е тайна, че пазарът на ИТ кадри е доста "горещ", а конкуренцията за квалифицираните специалисти е голяма. Как успявате да задържите ценните си кадри и с какво привличате нови специалисти?

- Проблемът с кадрите е предизвикателен. Една компания, която тепърва стъпва на пазара, или е без достатъчно сериозен бранд, традиция, процеси, мрежа от познанства, не би могла да постигне ръст като нашия в рамките на година.

Много силен канал за привличане на кадри за нас е програмата ни за рефериране - "доведи човека, с когото искаш да работиш". Вътрешната култура и брандът ни като цяло също работят в наша полза. От друга страна имаме и голям фокус върху изграждането на професионалисти "oт нулата". Редовно инвестираме в работа със студенти и университети, организираме кампании. По наше съдържание провеждаме повече от 5 курса във водещи университети в България. Целта е обучението да се приближи до реалния бизнес чрез знания, които са необходими на компаниите. Това помага и на нашия бранд да бъде предпочитан от студентите, "SAP Labs България" винаги е сред техния топ избор.

Все повече стажанти работят при нас, в момента са 80, като практика е всеки екип да има по един-двама стажанти. По този начин помагаме и на образователната система, така че студентите да придобиват адекватни за бизнеса знания, а в същото време обучаваме свои кадри.

Голяма част от стажантите остават при нас и започват от по-високо ниво заради натрупаните умения. Над 50% от хората в "SAP Labs България" са започнали при нас като стажанти. Това показва, че ние изграждаме кадрите си и помагаме на екосистемата - съвкупност от образователна и бизнес среда, да изгражда ИТ кадри.

Вече осем пъти сме сред най-добрите работодатели в България според проучването на ARS Bulgaria, като за 2022 г. отново сме отличени с престижната награда. Това проучване се прави сред колеги, оценката идва именно от тях и това е добра атестация за нас, че продължаваме да сме високо оценени от нашите колеги особено в тези нелеки времена на дистанционна работа и все по-предизвикателен пазар на труда.

Как се справят колегите с баланса работа/личен живот, особено с наложения заради пандемията хибриден модел на работа?

- Постигането на баланс беше много сложна задача в началото на пандемията. В началото забелязахме нарастване на производителността, но бързо осъзнахме, че този модел има много минуси, хората стават по-затворени, стресът се увеличава. Затова започнахме през директни и индиректни канали да стимулираме колегите да се чуват регулярно и неформално, когато бе възможно - да се събират навън с членове на екипа, да ходят на събития - доколкото това бе възможно според епидемиологичната обстановка. Създадохме и комитет за ментално здраве, чиято цел бе и продължава да бъде да "отклонява" колегите от работния процес по един или друг начин, за да се доближим максимално до баланса. Виждахме, че има нужда от това.

Добавихме онлайн гимнастика, в която 15 минути на ден инструктор показва различни упражнения за раздвижване, така че екипите да са заедно в извънработна среда, било то и виртуална. На глобално ниво компанията въведе "Ден на менталното здраве", който не просто е почивен - стимулираме колегите да направят нещо повече за своето психическо здраве, да се движат, да медитират.

С течение на времето свикнахме да работим гъвкаво, а новите колеги бяха въведени в дейността и в съответните екипи, като се адаптирахме към ситуацията и дистанционния начин на работа, вкл. с помощта на технологии като MS Teams, Zoom и други. Докато преди време тези инструменти бяха предназначени предимно за кратки служебни срещи, сега те се използват дори за неформални срещи между колегите - да пият кафе заедно виртуално, да си разказват интересни истории. Опитваме се да приближим колегите, без (все още) да сме в метасвета, до онова ежедневно взаимодействие лице в лице, което представлява голяма част от нашата култура.

Радослав Николов работи в SAP от 20 години.

Той е изпълнителен директор на стратегическия развоен център в София от 2014 г. и едновременно с това заема позицията старши вицепрезидент "Развойна дейност" в SAP. В компанията работят над 1300 професионалисти в областта на софтуерната разработка и по развитие на иновации в сферата на SAP in-memory computing и облачни технологии.

Радослав Николов е завършил "Математика" във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е "Геометрия" и "Информационни и комуникационни технологии", а след това е завършил и програма по лидерство в INSEAD - водещ университет по бизнес администрация.

Други подобни ресурси
Стоки: Компютри. Софтуер
Сайтове: Компютри.Електроника