Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

СТО ГОДИНИ САМОТА

- Не се тревожи - усмихна се тя - където и да е сега, тя те чака.

Беше четири и половина след пладне, когато Амаранта-Урсула излезе от банятя. Аурелиано я вида да минава пред неговата стая в пенюар от нежни дипли и намотана около главата кърпа вместо тюрбан. Последва я почти на пръсти, олюлявайки се от пиянството, и влезе в съпружеската сталня тъкмо, когато тя разгърна пенюара и уплажена отново го загърна. Направи безмълвен знак към съседната стая, чиято врата беше открехната и където Аурелиано знаеше, че Гастон започваше да пише писмо.

-Върви си - каза безгласно.

Аурелиано се подсмихна, вдигна я през кръста с две ръце като саксия с бегонии и я просна по гръб на леглото. С грубо дръпване я освободи от туниката й за къпане, преди да смогне тя да му попречи, и надзърна в пропастта на една току-що измита голота, която нямаше ни един оттенък по кожата, ни ивичка от мъх, нито затънтена бемка,
която той да не беше си представял в мрачините на другите стаи.

Амаранта-Урсула се защитаваше искрено с хитростите на мъдра самка, извъртайки плъзгаво, гъвкаво и благоуханно тяло на невестулка, докато го удряше с колене и го дращеше по лицето с нокти, но без нито той, нито тя да издадат някаква възвишка, която да не би могла да се сбърка с дишането на човек, съзерцаващ бавно призничния априлски здрач от разтворения прозорец. Това беше една свирепа борба, една битка до смърт, която обаче изглеждаше лишена от всякакво насилие, защото се състоеше от изкълчени нападения и призрачни изплъзвания, бавни, предпазливи и тържествени, тъй че между едното и другото имаше време петуниите отново да разцъфнат и Гастон да забрави мечтите си на въздухоплавател в близката стая, сякаш те бяха двама любовници - неприятели,
които се мъчеха да се помирят в дълбините на прозирно езеро.

В грохота на ожесточеното и достолепно боричкане Амаранта-Урсула разбра, че грижливостта на нейното мълчание е толкова ирационална, че би могла да разбуди съмненията на близскостоящия съпруг много повече, отколкото трясъците на война, която се мъчеше да избегне. Тогава започна да се смее със стиснати устни, без да се отказва от борбата, но се защитаваше с лъжливи хапания и малко по малко развиваше тялото си, докато и двамата осъзнаха, че са едновременно противници и заговорници и борбата се изроди в условно палуване и нападенията станаха милувки.

Изведнъж, почти на игра, сякаш в едно от лудуванията Амаранта-Урсула занемари защитата и когато понечи да се възпротиви, уплашено от онова, което сама бе направила възможно, беше вече прекалено късно. Едва смогна да протегне ръка, да потърси слепешком кърпата за лице и да я пъхна между зъбите, за да не бликнат котешките писъци, които вече раздираха вътрежносттите й.

- Само Ребека рухна при първия удар. След обеда, в който го видя да минава покрай спалнята й, тя си помисли, че Пиетро Креспи е лигав дребосък до онзи първомъжкар, чието вулканично дихание се осезаваше из цялата къща. Търсеше неговата близост под всякакъв предлог. Веднъж Хосе-Аркадио огледа тялото й с безочливо внимание и й рече:

- Само си жена, сестрице.

Ребека изгуби самообладание. Отново прояде пръст и вар от стените с настървението на миналите дни и си засмука пръста с такава ожесточеност, че й излезе мазол на палеца. Прекара безсънни нощи, в които зъзнеше от треска и се бореше срещу безумието и чакаше, докато къщата протътне от завръшането на Хосе-Аркадио призори. Веднъж, когато всички спяха в подир обедната си почивка, тя не издържа повече и отиде в неговата спалня. Завари го по гащета, буден, изтегнат в хамака, който беше окачил за диреците с въжа за привързване на кораби. Огромното му тяло й направи такова впечатление, че тя усети подтик да отстъпи.

- Простете - извини се тя. - Не знаех, че сте тука - но приглуши глас, за да не събуди някого.
- Ела насам - каза той.

Ребека се подчини. Трябваше да направи свръхестествено усилие, за да не умре, когато някаква циклонна сила, учудващо овладяна, я повдигна през кръста, с три первания я лиши от долните й дрехи и я разчекна като пиленце. Успя да благодари богу, че се е родила, преди да изгуби съзнание в невъобразимото удоволствие от оная непоносима болка, и зацамбурка в димящото блато на хамака, който погълна сякаш попивателна избухналата й кръв.

След три дни се ожениха. В сватбената нощ Ребека я ухапа един скорпион, който се беше пъхнал в чехъла й. Схвана й се езикът, но тове не попречи да изкарат един безпътан меден месец. съседите се плашеха от виковете, които будеха цялата махала до осем пъти нощем и до три пъти следобед и се молеха да не би една толкова необуздана страст да смути покоя на мъртавците.



- След като скитосва между какви ли не дяволски машини и без да се заинтересува от никоя, той се вторачи в нещо, което не беше очаквал: една съвсем млада циганка, почти момиче, превита от мъниста, най-красивата жена, която Хосе-Аркадио изобщо беше виждал. Той си проправи път през тълпата и спря зад нея. Притисна се до гърба й. Момичето понечи да се отдръпне, но Хосе-Аркадио се притисна още по-силно към нея. Тогава тя го усети. Остана неподвижно пред него, тръпнеща от изненада и страх, без да повярва на догадката си и накрая извърна глава и го погледна с треплива усмивка.

Отидоха в нейната палатка, където се зацелуваха в отчаяна притома и започнаха да смъкват дрехите си. Циганката махна навлечените един върху друг корсети, многобройните фусти и колосани дантели, товара на гердани и всъщност се превърна в нищо. Беше една хилава жабка, с едва наболи гърди и толкова слаби крака, че не надминаваха в диаметър ръцете на Хосе-Аркадио, но имаше такаво решителност и горещина, че те заменяха крехкостта й.

Малко след това влезе циганка с разкошна плът, придружена от някакъв мъж, който не беше от трупата, ала не беше и от селото, и двамата почнаха да се разсъбличат пред леглото. Без да иска, жената съзря Хосе-Аркадио и огледа със своеобразен патетичен плам неговото великолепно полегнало животно.

- Момче - възкликна тя, господ да ти го поживи.

Сподвижницата на Хосе-Аркадио помоли да ги оставят на мира и двойката легна на пода, току до леглото. Страстта на другите пробуди треската на Хосе-Аркадио. При първия досег костите на момичето сякаш щяха да изхвъркнат от ставите в безредно пукане като кутия с плочки за домино, а кожата й се размаза с бледа пот; очите й се напълниха със сълзи и цялото й тяло изпусна някакво зловещо изохкване и смътен мирис на тиня. Но понесе нечовешката прегръдка с възхитителна смелост и твърдост на характера. Тогава Хосе-Аркадио се почудства вдигнат във въздуха към някакво състояние на херувимско вдъхновение, където сърцето му се разтвори в извор от нежни непристойности, които влизаха през ушите на момичето и излизаха през устата му, преведени на нейния език. Беше четвъртък. В съботата през нощта Хосе-Архадио си върза червен парцал на главата и замина с циганите.

* * *

- Не посмя да й съобщи предварително новината за своята женитба.

Така детински се държа при това положение, че разигра лъжлива ненавист и въображаемо озлобление, дирейки начин тъкмо Петра Котес да предизвика скъсването. Един ден, когато Аурелиано й направи несправелив укор, тя избягна клопката и постави всяко нещо на мястото му. "Там е работата - каза тя, - че искаш да се ожениш за царицата."

Аурелиано, засрамен, разигра припадък от гняв, обяви се за неразбран и дълбоко убиден, не я споходи повече. Петра Котес, без да изгуби дори за миг великолепното си самообладение на звяр в покой, изслуша музиката и ракетите на сватбата, сякаш всичко това не беше нищо друго, освен една от поредните лудории на Аурелиано. Ония, които й съчустваха тя успокои с усмивка.

"Не се тревожете - им рече. На мене цариците вода ми носят".

* * *

Първата събота, когато отиде на кино с баща си, отново видя Вавилония с ленените му друхи, седнал недалеч от тях, и забелязва, че зарязва филма, за да се обръща и я гледа не толкова за да я види, колкото тя да забележи, че той я гледа. Меме се подразни от простащината на оная система...

Но след съня си, вместо да го намрази, бе изпитала неудържима необходимост да го види. Следостното неспокойство стана по-напрегнато в продължение на седмицата, а в събота бе толкова неудържимо, че трябваше да направи голямо усилие, за да не я забележи Вавилония, когато я поздрави в киното, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите.

Замаяна от объркано чувство на удоволствие и гняв, тя му протегна за пръв път ръка. В част от секундата Меме успя да се разкае за своя порив, но разкаянието се превърна в жестоко задоволство, когато се увери, че и неговата ръка е потна и ледена.

Още в момента, когато го видя, Меме престана да се самозалъгва и разбра, че онова, което всъщност става, е, че не може да понася желанието да остане насаме с Вавилония и я възмути увереността, че той го бе разбрал, щом я видя да пристига.
- Дойдох да вида новите модели - каза Меме.
- Това е добър повод - каза той.

Меме осъзна, че се пече в пламъка на неговата надменност и отчаяно потърси някакъв начин да го унизи. Но той не й даде време. Не се плашете - рече тихо. - Не за първи път една жена подлудява по някой мъж. Тя се почуства толкова незащитена, че напусна работилницата, без да види новите модели, и прекара нощта, от край до край, въртейки се в леглото и разплакана от възмущение. Червенокосият североамериканец, който в действителност започна да я интересува й се видя като пеленаче.

Меме не знаеше и никога не узна, че оная гледачка - столетница, е нейната прабаба. Не би й повярвала след наказателния реализъм, с който и разкри, че любовната мъка не намира друг покой ОСВЕН В ЛЕГЛОТО.

* * *

- Търси я безпощадно. Със свирепото безразсъдство, с което Хосе-Аркадио Буендия прекоси планината, за да основе Макандо, със сляпата гордост, с която полковник Аурелиано Буендия вдигна своите безполезни войни, с безумната упоритост, с която Урсула осигури просъществуването на рода, така Аурелиано Втори търси Фернанда, без нито миг на униние.

- Ей сега ще се върна - каза той на всички. И после на Пруденсио Агилар:
- А ти иди у вас и се въоръжи, защото ще те убия.

След 10 минути той се върна със стръвнишкото копие на дядо си. До вратата на подслона за бой на петли го чакаше Пруденсио Агилар. Не успя да се защити. Копието на Хосе-Аркадио, запратено със силата на някой бик и със същата точност, с която първият Аурелиано Буендия изтреби тигрите из областта, проница гърлото му.

Същата вечер, докато бдяха над трупа в подслона за петли, Хосе-Аркадио влезе в спалнята, когато жена му обуваше гащите на целомъдрието. Размахал копието пред нея, той и заповяда:
"Сваляй това!". Урсула не се усъмни в решението на своя мъж.
"Ти ще си отговорен за това, което ще стане - промърмори тя.
Хосе-Аркадио заби копието в пръстения под. "Ако родиш игуани, игуани ще отгледаме - каза той. Но в селото няма да има други убити по твоя вина".

Други подобни ресурси
Фирми:   Изкуство и култура
Лица:     Инженер
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Изкуство и култура"
 
 
  Линкове към СТО ГОДИНИ САМОТА
 
W69586 Раздел ''Изкуство и култура'' Изкуство и култура Ресурсбук Виж  ~  
W72104 Изкуство и култура. Литература Сайтове Раздел Виж  ~  
W72105 Знание. Литература Сайтове Раздел Виж  ~  
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  Габриел Гарсия Маркес
  Телефон  
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Изкуство и култура  >>>
  Категория: Литература  >>>
  Група:
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Анонимен 252572    
__ 1 __

27/04/14
12:18:14
- Какво многообразие от образи, събития и съдби. Така описани, те ни дават увереност, че всичко можа да се случи и всичко е естествено. Но същевременно и всичко е толкова преходно. Това, което ние в момента така драматизираме и смятаме за фатално, е само една песъчинка от тая безкрайна пустиня от събития и съдби. Човешкият живот едва ли не може да се побере само в 2-3 изречения.

- Авторът е успял да погледне на хората от позицията на господ-хилядолетник, да не се съсредоточава в това как на тях им изглеждат нещата, а да ги представи така как те изглеждат от позицията на 7-8 поколения взети заедно. Затова и така препуска през събитията, затова и е такъв неговия стил - дълги, безкрайни изречения, безспирен ритъм, който води към неосъзната цел, непознат край.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  1003       Гласували:  2     Оценка:  6.00                Последна редакция:   27/04/14

Google