Решаваме задачи със сгрешени условия
В българската икономика 25 г. решаваме задачи или със сгрешени условия или просто не ги вземаме под внимание. Реално не е възможно износът на България да е ключът за излизане от кризата и условие за икономическия ни просперитет. В основата на растежа стои не износът, а вътрешното потребление.
В най-добрите години на прехода - преди и до 2008 г. той бе около и над 6%. От този растеж 80% дял имаше именно вътрешното потребление. Износът достигна високи параметри и на растеж, и на обем преди кризата.
Днес тези нива са възстановени като обем, но това не е достатъчно. Оценката може да се направи, ако се видят характеристиките на БВП.
В тях вътрешното потребление просто го няма, независимо че сега имаме леко раздвижване. Изчисленията показват, че при добри външни условия българският износ не може да осигури повече от 2.5% икономически растеж на година. Това отново ни връща към проблема вътрешно потребление.
Нормално е да се запитаме: кога една икономика може да разчита на растеж?
Отговорът е:
когато има производства с широка номенклатура от стоки, високотехнологични, с висока добавена стойност, които осигуряват експорт, както и производства, които така задоволяват вътрешния пазар, че рязко намаляват вноса.
И да са така технологично обезпечени, че да позволят високи заплати, които стимулират потреблението. По тези параметри, които обобщават какво трябва да се случи България е на другия полюс.
Каква е ситуацията у нас?
Експортната структура е бедна - 60% от нея са полуфабрикати, суровини, материали, с ниска добавена стойност. А стоките с висока добавена стойност са не повече от 20%. Технологичният износ към днешна дата е 4-5%.
В сравнение с други европейски страни от нашия калибър и от бившия соцлагер като Чехия, Полша и Унгария, техният е 4 пъти по-голям от нашия.
Да не говорим за развитите страни, при които технологичният износ е още по-голям. Не трябва да забравяме също, че ценовата конкурентноспособност на износа ни сега се дължи на ниско платения труд в България.
Това означава, че сме точно в спиралата на бедността - ниска добавена стойност, ниско платен труд, бедна номенклатура от стоки. Както и голяма зависимост от внос не само на суровини и материали, но и на стоки за потребление, както и инвестиционни стоки.
Селскостопанската продукция няма защо да я коментираме дори - всички виждаме, че продуктите на трапезата ни са масово от чужди производители.
Изходът от тази ситуация е много сериозен и комплексен. Твърдя, че проблемът на България не е политически и не опира до една политическа сила, нито до един министър-председател. Който и да дойде на власт влиза в рамки, от които после не може да се измъкне.
България в ограниченията на глобализацията има лимитирани възможности за индивидуално развитие като икономика. За да сме наясно какво може да се случи е необходима не стратегия, не приоритети, а икономическа доктрина.
Тя трябва да отчете външните и вътрешните условия, както и потенциала на икономиката. И тогава да кажем при тези условия как се решава задачата. То е като в математиката - не можеш да решаваш задача с грешни условия или да ги пренебрегнеш. Направиш ли го - бъркаш.
Бъдещето на света е глобализацията, но не тази в момента. Трябва дискусия, за да се види на какъв принцип функционира днешната глобализация. Защото световната финансова система е един измислен модел, който се дирижира, а ние свирим под нечия палка.
Когато разглеждаме макроикономическите показатели трябва да знаем, че те са следствие от потенциала. Но в целия свят се работи с тези показатели и обществото се принуждава да вярва на параметри, които са следствие.
На дневен ред е и въпросът: има ли смисъл в България непрекъснато да обсъждаме икономиката на бедността, с цел да станем по-малко бедни?
Големият проблем е заровен точно тук. Опитваме се да решим как да бъдем по-малко бедни. Но никой не поставя истинския въпрос: как да променим модела, за да тръгнем напред?
Членството ни в ЕС е рамка, а ако влезем в еврозоната, както сме неподготвени сега, това ще бъде катастрофа за нас. Твърдя го съвсем отговорно.
--------------------------
Проф. д-р Александър Тасев, икономист,
бивш зам.-министър на търговията в правителството на Иван Костов.
Той е член на екипа на Института за икономическо развитие при БАН,
който представи доклада за 2015 г. за икономическото развитие на България.
Други подобни ресурси
Стоки: Информация, култура
Снимки от сайта или реклама на "Знание" | |||||||||||||||
Линк към сайта | <<<Натисни тук >>> | ||||||||||||||
Фирма | >>>>> | ||||||||||||||
Обект | >>>>> | ||||||||||||||
Лице за контакти: | Александър Тасев | ||||||||||||||
Телефон | |||||||||||||||
- | |||||||||||||||
Идентификация | |||||||||||||||
Раздел: | Знание >>> | ||||||||||||||
Категория: | Икономика и финанси >>> | ||||||||||||||
Група: | |||||||||||||||
|
|||||||||||||||
| |||||||||||||||
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ | |||||||||||||||
|
|||||||||||||||
Задай въпрос, добави коментар >>> | Отвори формата за текст | ||||||||||||||
Брой посещения: 1857 Гласували: 0 Оценка: 0.00 Последна редакция: 01/08/16 | |||||||||||||||
|