Как България не стана руска губерния     |
__ 1 __
06/09/22
15:38:17 |
"Редом с Априлското въстание и с борбата за създаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са изцяло дело на българи. Това, което се премълчава и до днес от много български историци, е, че Съединението не само премахва една от несправедливостите на Берлинския договор, но и слага край на застрашителната руска хегемония в току-що възкръсналата след петвековно османско владичество българска държава".
До Съединението военният министър на създаденото през 1878 г. Княжество България задължително е бил назначаван от Санкт Петербург и е бил подчинен не на княза на българите, а на руския Имперски генерален щаб. Новосформираната българска армия е била командвана от руски офицери и в нея задължително се е говорило на руски.
Именно армията се оказва машата в ръцете на руския император Александър Трети при опита му да спре устрема на българите от двете страни на Стара планина.
Гневът на Александър Трети
Научавайки за обявеното в Пловдив създаване на обединена българска държава, Александър Трети заповядва незабавно изтегляне на всички руски офицери от Княжеството. Гневът на самодържеца е предизвикан от опасността да пропаднат две дълго обмисляни идеи за налагане на руската хегемония на Балканите.
"Завладяването на Цариград и черноморските проливи е звездната мечта на Руската империя и всякакви приказки за благородните помисли на имперското правителство спрямо българите при обявяването на войната през 1877 са просто нелепи. Създаването на обединена и значително по-силна българска държава, която може да се окаже трудно преодолимо препятствие пред замислената експанзия на юг, никак не се вписва в сметките на Санкт Петербург.
Александър Трети влиза в остър конфликт с княз Александър Батенберг, като това е част от плана му да го измести от престола, а руският император да бъде обявен за княз на българите. България е трябвало да се превърне в обикновена руска губерния. Съединението поставя кръст на всички тези планове".
Твърдоглавието на българите вбесява руската дипломация, поради което тя прибягва до една подлост, която по особено красноречив начин разкрива замислите на императорското обкръжение. В специална декларация Русия обявява, че няма да предприеме каквито и да било действия срещу държава, която се почувства ощетена от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Тази индулгенция важи дори в случай, че "потърпевшите" решат да прибягнат до военни действия.
Пределно ясно е, че адресатът на поканата за "присвояване" на български земи е преди всичко Високата порта. "Но султан Абдул Хамид Втори решава да не тръгва срещу България. Султанът е добре осведомен за мераците на опасния си северен съсед и решава, че ощетена от Съединението е единствено руската страна".
Поуките от Съединението
"Датата 6-ти септември е най-удачна за национален празник на България, защото прославя един акт на себеутвърждаване и национална доблест, който е изцяло дело на българи. Освен тази дата, единствено Денят на независимостта - 22 септември 1908 година, има потенциала да обедини българската нация". |
| Бeз Русия не можем! Руската намеса след Съединението |
__ 2 __
07/09/22
17:34:38 |
Сутринта на 6 септември 1885 г. в Пловдив, след няколкомесечната дейност на Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК) начело със Захари Стоянов, навлизането в града под тепетата на голямоконарската чета начело с Продан Тишков-Чардафон и действията на областната милиция начело с майор Данаил Николаев, е свален главният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Провъзгласено е Съединението на областта с Княжество България.
Актът е победа над задкулисната власт, която през последните няколко години контролира политиката в Княжество България и Източна Румелия. Тя е концентирана в Азиатския департамент към Руското външно министерство в тогавашната руска столица Санкт Петербург, руското дипломатическо агентство в София и руското консулство в Пловдив.
Тази задкулисна власт единствено спекулира с идеите за непокътната Търновска конституция в Княжеството и за Съединение в Източна Румелия, без да има намерение да се бори нито за едното, нито за другото. Напротив, тя подготвя промяна на Търновската конституция в реакционен дух и действа в синхрон с Цариград срещу всякакви действия свързани с непосредствено осъществяване на съединисткия акт.
На 9 септември, само три дни след провъзгласяването на Съединението, руският цар Александър III и външният министър Николай Гирс нареждат на княз Михаил Кантакузин да се оттегли от поста си на български военен министър, а на около 200 руски офицери - да напуснат България. Макар подобно на другите велики сили да изключва употребата на насилствени мерки от страна на Турция, и Русия се изказва категорично в подкрепа на Берлинския договор и за възстановяване на статуквото.
Въпреки това, останала и без руските офицери, на които е разчитала, България успява да отблъсне войските на сръбския крал Милан. След победоносната за нея война великите сили се налага да намерят формула, по която да признаят Съединението. Правят го с Топханенския акт, с който за да запазят външно Берлинския договор и своята чест, формално назначават княз Александър за главен управител на Източна Румелия.
Спекулациите при първите избори
Междувременно на 29 март 1886 г. в Княжество България е отменено и военното положение. С последващ указ на княз Александър I, правителството на Петко Каравелов насрочва за 11 и 18 май избори в Южна България за попълване състава на IV Обикновено Народно събрание с депутати и от бившата Източна Румелия.
Русия обаче не се отказва да потърси реванш спрямо княз Александър I и правителството на П. Каравелов задето са признали Съединението. Ето защо решава да използва тъкмо предстоящата предизборна кампания за компрометиране на властта в София. Главният аргумент ще бъде, че реално няма никакво Съединение и мотивите на княза са свързани единствено с желанието му да стане генерал-губернатор и на Източна Румелия, и то с всякакви отстъпки на Турция, за сметка на българския интерес.
За целта Петербург използва свалената от власт на 6 септември източнорумелийска Народна партия, както и привържениците на Драган Цанков в Княжеството, които застават зад лозунга "Без Русия не можем". Те възприемат и руските виждания за отстраняването на княз Александър в името на възстановяване на предишните отношения между България и Русия. Поради това и за тях на практика не е извършено никакво Съединение, защото подобно дело може да бъде успешно единствено с подкрепата на Русия.
След отмяната на военното положение в Южна България и началото на предизборната кампания, Народната партия подновява издаването на своя в. "Съединение", който преди 6 септември се е противопоставял на акта и затова хората на партията са наречени от политическите си противници "лъжесъединисти".
Изданието отрича делото от 6 септември, представяйки го като "авантюра" извършена без подкрепата на Русия, и оправдава всички нейни реакции след него. Открити са апелите за отстраняване на правителството на П. Каравелов и възстановяване на добрите отношения с Петербург. Управляващите и дейците по Съединението са представени като слуги на Англия, Австро-Унгария и дори и на Турция, защото на практика реално Съединение няма.
Два примера
Всъщност тази кампания срещу факторите осъществили Съединението се базира на две противоречиви и взаимно изключващи се твърдения. От една страна, че реално няма никакво Съединение, а от друга, че иде реч за обикновено присъединяване на Източна Румелия към България. Ето два примера.
В броя си от 10 април 1886 г. в. "Съединение" атакува княз Александър и правителството на П. Каравелов, пишейки: "Много авторитетни лица поддържат, че княжеското правителство от 6 септември до сега не е искало истинско съединение, но се е мъчило да се назначи княза за главен управител на Източна Румелия. Ние имаме под ръка една окръжна нота от великий везир до европейските сили, в която се казва, че князът телеграфирал султану да го назначи главен управител в Източна Румелия с каквито ще условия. Тоя въпрос е жизнен за княжеството и Източна Румелия и ние се надяваме, че правителството ще обнародва цялата преписка по него. До тогава мнозина ще имат правото да мислят не че Русия е препятствувала на съединението, но че преговорите са се водили само за едно генерал губернаторство."
На всеки запознат с Топханенския акт е ясно, че в случая става дума за лишени от основания подмятания, тъй като българският княз, съгласно Берлинския договор, става генерал-губернатор на Източна Румелия. При това София дори не изпълнява условието смесена комисия с Турция да извърши промени в румелийския Органически устав, а още през април 1886 г. обявява българските закони за действащи на територията на бившата османска провинция, като насрочва споменатите вече избори. А те, да припомним, са за попълване състава на заседаващото в София и избрано още през 1884 г. Четвърто Обикновено Народно събрание с депутати вече и от Южна България.
В друга бележка, седмица по-късно, отново същият вестник сякаш сам признава, че Съединението си е съвсем реално, отбелязвайки: "Досега знаехме, че се измираме в "завоевана страна", в "новоосвободен край", но не можехме да вярваме, че и самото правителство счита туй преходно положение за окупационно. Но ето, че пловдивский окръжен съд пояснява доста добре работата. В една своя резолюция по повдигнатий въпрос, ако законите на княжеството приспособени в областта без надлежната промулгация имат легална сила или не, речений съд постановил: че тъй като туй преходно положение не било освен окупация, то и надлежното промулгиране на законите не било необходимо нужно. Коментарите са излишни. Ние ще се потрудим да земем копие от самата резолюция за да я обнародваме."
Ако единият аргумент гласи, че Източна Румелия е все още турска провинция, на която князът е генерал-губернатор, то вторият твърди, че тя вече е присъединена към България и там действат само българските закони. А то е защото формулата от Топханенския акт, че българският княз ще действа с "благоразумие и верност", Александър I, противно на предизборните обвинения срещу него, я прилага на практика единствено в български интерес. |
|
